В речника на Хезихий думата е записана като ζίλαι, с кратко обяснение - ὁ οἷνος παρὰ Θρᾳξί – т.е. „виното при траките” (Hesychii Alexandrini Lexicon). При граматика от IX век Георгиус Хоробоскос, думата е записана в три варианта ζελᾶς, ζελᾶ, ζελᾷ - с краткото обяснение – „по този начин се нарича при траките виното”. Ако към тези три варианта прибавим и вариантите с –η вместо с -ε от Excerpta Marciana получаваме и вариантите ζήλας и ζήλα. В Лексикона на патриарх Фотий от IX век, думата е записана като ζειλά, с обяснение - „виното (при) траките”.
Съвременните учени правят опит да намерят връзка между тракийската дума „зелас” и сходни индо-европейски понятия. Тези опити обаче не са убедителни. Стига се дори до опити да се търси връзка между глосата „зелас” и думата „зелен” и оттам доказателства за зеления (!) цвят на виното (Маразов Ив. – МИФ8: Вино и култура, София 2003).
И тук както при глосата „зейра” – риза, опитите за директно обяснение на думата предварително са обречени на неуспех. При глосата „зелас” отново не е отчетена възможността тя да е била записана не съвсем според начина, по който е била изговаряна. Тук отново срещаме метатеза, т.е. разместване на двете основни гласни в думата. Причината за това е, че за древните автори, думите от тракийската реч са били чужди и трудно произносими, особено тези със звуци ж, з, ш,щ, ч, ц и т.н. Така търсената правилна форма е думата ‘зейла, зелас, зила’ е думат а „лозе”, „лоза” или „лозница”.
Действително древните автори отбелязват, че „зелас” е тракийската дума за вино – ойнос (οἷνος). Учените изследователи от последните век и половина не отчитат факта, че старогръцката дума за „лоза”, „лозе” – ойне (οἴνη), а също и ойнас (οἰνάς) - е твърде близка с тази за вино - ойнос (οἷνος). Тази прилика и възможност за лесно объркване, дори не са отбелязани при анализа на глосата от нашите и чуждите езиковеди. Което показва колко голяма е инерцията в научните катедри при работа върху даден предмет. Спокойно може да твърдим, че глосата зелас(ζελᾶς), не е тракийската дума за ойнос (οἷνος) – вино, а за ойнас (οἰνάς) – лоза. Неточността при записването вероятно е станала към средата на 19 век, когато голяма част от античната гръко-римска литература е издадена в Германия, в печатни томове. Именно тези томове са се ползвали от изследователите основно немски, а по-късно и български, които са работили върху въпроса за тракийския език и тракийските глоси.
Популярната глоса „зелас”- „лозе”, „лозница” ни дава втори пример, наред с думата „зейра” – „риза”, който показва, че тракийските думи са били труднопроизносими за латинските и особено за старогръцките автори. А пак да повторим, че объркване между думите οἷνος и οἰνάς то е съвсем лесно обяснимо.
И ми се струва, че тя е тракийската дума за червено вино
По простата причина,че красно, освем красиво, означава и червено!/ Красная армия/ Откъде е дошла думата при руснаците?
Гърците нито правят хубаво червено вино, нито пък са му любители Взели са думата наготово и после е станала тяхна
Ти давал ли си на заем пари на грък? Няма да ги получиш обратно, те вече са негови! Не нахалствай да питаш ,кога ще ти върне! Няма да го направи, той негови пари не дава никому! По тази прична игрък не дава пари на заем!
шегата настрана, споделям това с тебе за красИ, проучи го, мисля ,че съм прав!
А за зела и лоза ,мисля ,че имаш право, разместване на Буквите!
Както при Българи и Блъгари Въпреки ,че мисля ,че блъгари са военизираните Защото в писмата на Калоян те са преведени на латински като блакхори/ власи/ А те са военизираните Българи!
Блакхори-Блъгари За " Ъ", работата е ясно, приликата е почти 100%
Как са нещата при тебе?
Хубав ден!
Поздрави -
Андрей К.
Андрея?
Знаенето на езици не прави непременно човека лингвист.
Може да си остане обикновен полиглот :).
И да триеш, и да не триеш :):):):).....
За думата "лоза" и "лозе" бих погледнал при........лазите. За всеки случай.
Можеш да изтриеш и този коментар. :)
Или си открил ново езиково явление........за което искрено бих те поздравил, не се съмнявай - или просто не искаш да премеш, че думата "лоза" съществува във всички славянски езици под една или друга форма. И да, лозата.....лази...с ластари.
Типът словообразуване, на който се опираш, е характерен за арабски език.
Класика: кятиб - китаб.