https://youtu.be/ygr4tBuD1F0

Златната  Есен на  моя Живот ...

В лоното на моята Златна Есен
се къпя  доволно блажена....
морно лъчите топли попивам,
и в  хоризонта с плаха усмивка се взирам.

Стъпка по стъпка  уверено ,
пътя си търсих дръзко  надменно .
 трудна  беше борбата със сянката 
на  гладното и  ненаситно Его.

Колко дълги дни, и колко самотни нощи, 
сърцето ми възторжено очакваше 
 тези  блажени , безметежни бъднини.....
А ,колко обида  ,и ..горчива  мъка  прикри..

Ето ме накрая на пътя , сама и саминка ,
с душа корава  , помъдряла ....
стоя  усмихната , брадичка подпряла  ,
но  защо  ли Тъга  ме е завладяла....

Уморено златни  листа  се отронват,
и спомени  пъстри вятърът подгонва .
Къде остана моята  младост буйна, 
и твоята неукротима мъжка сила ?

Ах, как ми липсва тази топла закрила ,

само един Бог там горе ме разбира ..

Но,защо  така  гузно…

и Той се покрива ...

25 10 2014
Джули

Признах те като главна жрица !!
С респект ,и....оставам с радост/ Юлия

Така е! :)))
“ Поезията е като Истината!
А знаем, че "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват."
Коментарът чака одобрение

Постинг: Еssence*
Автор на постинга: wonder