На 19 февруари 1933 г. Й. В. Сталин произнася реч на първия Всесъюзен конгрес на колхозниците-ударници:   "Другари колхозници и колхочки! Не мислех да говоря на вашия конгрес. Не мислех така, защото в изказванията на ораторите, които говориха преди мен, всичко, което трябваше да се каже, вече беше казано - казано добре и уместно. Струва ли си да говоря отново след това? Но тъй като настоявате и властта е във вашите ръце (продължителни аплодисменти), аз съм длъжен да се подчиня. Ще кажа няколко думи по някои въпроси.   I. Пътят на колхозите е единственият правилен път   Първият въпрос е: правилен ли е пътят, по който е тръгнало колхозното селячество, правилен ли е колективният път?   Този въпрос не е празен. Вие, колхозни ударници, не трябва да се съмнявате, че колхозите са на прав път. Възможно е този въпрос да ви се стори ненужен. Но не всички селяни мислят като теб. Все още има много такива хора сред селяните, включително сред колхозниците, които се съмняват в правилността на колективния път. И това не е изненадващо.   Всъщност стотици години хората са живели по старомодния начин, следвали са стария път, превили са гръб пред кулака и земевладелеца, пред лихваря и спекуланта. Не може да се каже, че този стар капиталистически път срещна одобрението на селяните. Но този стар път беше утъпкана, позната пътека и никой още не беше доказал на практика, че може да се живее някак по-различно, по-добре. Освен това във всички буржоазни страни хората все още живеят по стария начин... И изведнъж болшевиките нахлуха в този стар блатен живот, нахлуха като буря и казаха: време е да изоставим стария път, време е да започнем да живеем в нов начин, като колхоз, време е да започнем да живеем не така, както живеят всички останали в буржоазните страни, а по нов начин, по артен начин. А какъв нов живот е това, кой знае. Без значение как се оказва по-лошо от стария живот. Във всеки случай новата пътека не е обичайната пътека, не е добре утъпкана и все още не е напълно проучена. Не е ли по-добре да си останем по стария път? Не е ли по-добре да изчакаме, преди да преминем към нов, колективен път? Заслужава ли си риска?   Това са съмненията, които една част от трудовото селячество изпитва в момента.   Трябва ли да разсеем тези съмнения? Трябва ли да ги изложим, същите тези съмнения, на бял свят и да им покажем какво струват? Ясно е, че трябва.   Следователно въпросът, поставен по-горе, не може да се нарече празен въпрос.   И така, правилен ли е пътят, по който е тръгнало колхозното селячество?   Някои другари смятат, че преходът към нов път, към пътя на колхозите, започна у нас преди три години. Това е вярно само отчасти. Разбира се, масовото строителство на колективни ферми започна у нас преди три години. Този преход беше белязан, както знаем, от поражението на кулаците и движението на милиони бедни и средни селяни към колективните ферми. Всичко това е истина. Но за да започне този масов преход към колхозите, трябваше да има определени предпоставки, без които, общо казано, е немислимо масово колхозно движение.   На първо място беше необходимо да има съветска власт, която помогна и продължава да помага на селяните да поемат по пътя на колективните ферми.   На второ място беше необходимо да се изгонят земевладелците и капиталистите, да се отнемат техните фабрики и земи и да се обявят за собственост на народа.   Трето, беше необходимо да се обуздаят кулаците и да се отнемат колите и тракторите им.   Четвърто, беше необходимо да се обяви, че само бедни и средни селяни, обединени в колективни стопанства, могат да използват автомобили и трактори.   И накрая, беше необходимо да се индустриализира страната, да се създаде нова тракторна индустрия, да се построят нови заводи за селскостопански машини, за да се снабдят селяните от колхоза с изобилие от трактори и машини.   Без тези предпоставки нямаше смисъл да се мисли за масовото преминаване към пътя на колективните стопанства, което започна преди три години.   Следователно, за да се премине към пътя на колективните ферми, беше необходимо преди всичко да се извърши Октомврийската революция, да се свалят капиталистите и собствениците на земя, да се отнемат техните земи и фабрики и да се създаде нова индустрия.   С Октомврийската революция започна преходът към нов път, към пътя на колхозите. Тя започна с нова сила само преди три години, защото едва тогава икономическите резултати от Октомврийската революция бяха отразени в пълната им ширина, само тогава беше възможно да се напредне индустриализацията на страната.   Историята на народите познава много революции. Те се различават от Октомврийската революция по това, че всички са били едностранчиви революции. Една форма на експлоатация на работниците беше заменена от друга форма на експлоатация, но самата експлоатация остана. Някои експлоататори и потисници бяха заменени от други експлоататори и потисници, но самите експлоататори и потисници останаха. Само Октомврийската революция си постави за цел да унищожи всякаква експлоатация и да премахне всеки експлоататор и потисник.

Революцията на робите елиминира собствениците на роби и премахва робската форма на експлоатация на работниците. Но вместо тях тя постави крепостни собственици и крепостна форма на експлоатация на трудещите се. Някои експлоататори бяха заменени от други експлоататори. Под робството „законът“ позволява на собствениците на роби да убиват роби. При крепостничеството „законът“ позволяваше на крепостните собственици „само“ да продават крепостни селяни.   Революцията на крепостните селяни ликвидира крепостните собственици и премахва феодалната форма на експлоатация. Но ги замени с капиталисти и земевладелци, капиталистическа и земевладелска форма на експлоатация на трудещите се. Някои експлоататори бяха заменени от други експлоататори. При крепостничеството „законът“ позволява продажбата на крепостни селяни. При капиталистическите порядки „законът“ позволява „само“ да се обричат ​​работниците на безработица и обедняване, на разруха и глад.   Само нашата съветска революция, само нашата Октомврийска революция постави въпроса по такъв начин, че да не се сменя един експлоататор с друг, да не се сменя една форма на експлоатация с друга, а да се изкорени всяка експлоатация, да се изкоренят всички и всички експлоататори, всички и всички богаташи и потисници, и стари, и нови. (Продължителни аплодисменти.)   Ето защо Октомврийската революция е предпоставка и необходима предпоставка за преминаване на селяните към нов, колективен път.   Правилно ли са постъпили селяните, като са подкрепили Октомврийската революция? Да, постъпиха правилно. Те постъпиха правилно, тъй като Октомврийската революция им помогна да изчистят земевладелците и капиталистите, лихварите и кулаците, търговците и спекулантите.   Но това е само едната страна на въпроса. Изгонете потисниците, изгонете земевладелците и капиталистите, обуздайте кулаците и спекулантите - това е много добре. Но това не е достатъчно. За да се освободим окончателно от старите окови, само поражението на експлоататорите не е достатъчно. За да стане това, все още е необходимо да се изгради нов живот, да се изгради живот, който да позволи на трудещия се селянин да подобри своето материално и културно положение и да се издига ден след ден, от година на година. За целта е необходимо да се установи нов строй в селото, колективен строй. Това е другата страна на въпроса.   По какво се различава старата система от новата, колективна система?   При старата система селяните са работили сами, работели са по старите традиции на предците, със стари инструменти, работели са за земевладелци и капиталисти, за кулаци и спекуланти, работели са, живеейки от ръка на уста и обогатявайки другите. При новата колхозна система селяните работят заедно, в артели, работят с помощта на нови инструменти - трактори и селскостопански машини, работят за себе си и за своите колективни стопанства, живеят без капиталисти и земевладелци, без кулаци и спекуланти, работят в ред да подобряват от ден на ден своето материално и културно положение. Там при старата система правителството е буржоазно и подкрепя богатите срещу трудещите се селяни. Тук, при новата колективна система, има работническо-селско правителство и то подкрепя работниците и селяните срещу всички и всички богати хора. Старата система води до капитализъм. Нова система - към социализъм.   Ето ви два пътя, капиталистическият път и социалистическият път, пътят напред - към социализма и пътят назад - към капитализма.   Има хора, които смятат, че могат да поемат по някакъв трети път. Някои колебливи другари, които още не са напълно сигурни в правилността на колхозния път, особено силно се хващат за този непознат трети път. Те искат да се върнем към старата система, да се върнем към индивидуалното земеделие, но без капиталисти и земевладелци. В същото време те искат да позволим „само“ кулаци и други дребни капиталисти като легитимен феномен на нашата икономическа система. Всъщност това не е третият път, а вторият, пътят към капитализма. Защото какво означава да се върнем към индивидуалното земеделие и да възстановим кулаците? Това означава възстановяване на кулашкото робство, възстановяване на експлоатацията на селяните от кулаците и даване на власт на кулаците. Но възможно ли е да се възстановят кулаците и в същото време да се запази съветската власт? Не, не може. Възстановяването на кулаците трябва да доведе до създаване на кулашка власт и премахване на съветската власт - следователно трябва да доведе до формиране на буржоазно правителство. А образуването на буржоазно правителство трябва да доведе от своя страна до възстановяването на земевладелците и капиталистите, до възстановяването на капитализма. Така нареченият трети път всъщност е вторият път, пътят на връщане към капитализма. Попитайте селяните: искат ли да възстановят кулашкото робство, да се върнат към капитализма, да премахнат съветската власт и да възстановят властта на земевладелците и капиталистите? Попитайте ги и ще разберете кой път мнозинството от работещите селяни смятат за единствения правилен.   Следователно има само два пътя: или напред, нагоре - към нов, колективен строй, или обратно, надолу - към стария, кулашко-капиталистически строй.   Трети път няма.

Трудовото селячество постъпи правилно, като отхвърли капиталистическия път и пое по пътя на колективното строителство.   Казват, че пътят на колхозите е правилният път, но е труден. Това е вярно само отчасти. Разбира се, по този път има трудности. Добрият живот не идва безплатно. Но факт е, че основните трудности вече са преодолени, а за трудностите, пред които сте изправени, дори не си струва да се говори сериозно. Във всеки случай, в сравнение с трудностите, които работниците изпитваха преди 10-15 години, сегашните ви трудности, другари колхозници, изглеждат като детска играчка. Вашите оратори говориха тук и възхваляваха работниците на Ленинград, Москва, Харков, Донбас. Те казаха, че те, работниците, имат постижения, но вие, колхозниците, имате много по-малко постижения. Струва ми се, че в изказванията на вашите оратори дори се забелязваше някаква другарска завист: казват, колко добре би било ние, колхозниците, да имаме същите постижения като вас, работниците на Ленинград, Москва, Донбас, Харков...   Всичко това е добро. Знаете ли какво струват тези постижения на работниците от Ленинград и Москва, какви трудности претърпяха, за да постигнат тези постижения? Бих могъл да ви разкажа някои факти от живота на работниците през 1918 г., когато цели седмици на работниците не се даваше нито парче хляб, да не говорим за месо и други хранителни продукти. Тогава най-добрите времена се смятаха за онези дни, когато беше възможно да се даде на работниците от Ленинград и Москва една осма от фунта черен хляб, а след това половината с торти. И това продължи не месец или шест месеца, а цели две години. Но работниците издържаха и не паднаха духом, защото знаеха, че ще дойдат по-добри времена и ще постигнат решителни успехи. И добре, виждате, че работниците не са сбъркали. Сравнете вашите трудности и трудности с трудностите и трудностите, изпитвани от работниците, и ще видите, че за тях дори не си струва да се говори сериозно.   Какво е необходимо, за да се придвижи напред колективното движение и да се разгърне максимално колективното строителство?   Това изисква преди всичко колективните стопанства да разполагат с достатъчно богата земя, годна за обработване. Имаме ли я? Да, имам е я. Известно е, че всички най-добри земи бяха прехвърлени на колективни стопанства и бяха твърдо приписани към тях. Следователно колективните фермери могат да обработват и подобряват тази земя до насита, без да се страхуват, че ще ги оставят в грешни ръце.   Това изисква, второ, колхозниците да могат да използват трактори и машини. имаме ли ги Да, имаме ги. Всички знаят, че нашите тракторни заводи и заводи за селскостопански машини работят предимно и главно за колективните стопанства, доставяйки им всички съвременни инструменти.   Това изисква, най-накрая, правителството да подкрепя напълно колхозните селяни, както с хора, така и с финанси, и да не позволява остатъците от враждебни класи да разпадат колективните стопанства. Вие имате ли такова правителство? Да, имате го. Нарича се работническо-селско съветско правителство. Назовете ми държава, в която правителството подкрепя не капиталисти и земевладелци, не кулаци и други богаташи, а работещи селяни. Няма и никога не е имало такава държава в света. Само ние, в съветската страна, имаме правителство, което стои силно на страната на работниците и колхозниците, на всички трудещи се в града и селото срещу всички богаташи и експлоататори. (Продължителни аплодисменти.)   Следователно имате всичко, за да разширите колективното строителство и да постигнете пълно освобождаване от старите окови.   От вас се иска само едно - да работите честно, да разпределяте колхозния доход според труда, да се грижите за колхозното имущество, да се грижите за тракторите и машините, да се грижите добре за конете си, да изпълнявате задачите на вашите работници и селска държава, укрепване на колхозите и изгонване от колхозите кулаците и подкулашките клики, които са се вмъкнали там.   Сигурно ще се съгласите с мен, че за преодоляване на тези трудности, т.е. да работиш честно и да се грижиш за колхозното имущество не е толкова трудно. Освен това сега вие работите не за богатите и не за експлоататорите, а за себе си, за собствените си колхози.   Виждате, че колхозният път, пътят на социализма е единственият правилен път за трудовите селяни.   II. Нашата непосредствена задача е да направим всички колхозници проспериращи   Вторият въпрос е: какво постигнахме по новия път, по нашия колективен път и какво смятаме да постигнем през следващите 2-3 години?   Социализмът е хубаво нещо. Щастливият социалистически живот несъмнено е нещо добро. Но всичко това е въпрос на бъдещето. Основният въпрос сега не е какво ще постигнем в бъдеще. Основният въпрос е какво вече сме постигнали в настоящето. Селячеството пое по колхозния път. Това е много добро. Но какво постигна по пътя? Какво осезаемо постигнахме, вървейки по колхозния път?

Постигнахме, че помогнахме на милиони бедни хора да влязат в колективни ферми. Ние постигнахме това, като влезем в колективните стопанства и използваме най-добрата земя и най-добрите инструменти за производство там, милионите бедни селяни се издигнаха до нивото на средните селяни. Ние постигнахме, че милионите бедняци, които преди живееха от ръка на уста, сега се превърнаха в средни селяни в колективните ферми, станаха богати хора. Ние постигнахме, че подкопахме разслоението на селяните на бедни селяни и кулаци, победихме кулаците и помогнахме на бедните селяни да станат господари на труда си в колективните стопанства, да станат средни селяни.   Разширявайки колективното строителство, ние постигнахме, че унищожихме този хаос и несправедливост, разбихме кулашкото робство, привлякохме цялата тази маса бедни хора в колективните ферми, осигурихме им сигурно съществуване там и ги издигнахме до нивото на средните селяни, които биха могли да ползват колективна земя, облаги в полза на колективните стопанства, трактори, селскостопански машини.   Какво означава? Това означава, че най-малко 20 милиона от селското население, най-малко 20 милиона бедняци, бяха спасени от бедност и разруха, спасени от кулашко робство и благодарение на колективните ферми се превърнаха в богати хора.   Това е голямо постижение, другари. Това е постижение, което светът не е познавал досега и което никоя държава в света все още не е постигнала."   Прочетете повече - http://grachev62.narod.ru/stalin/t13/t13_39.htm