Този празник винаги съм го обичал Празнуваше се тържествено вкъщи-най често във военната станция на Витоша, един два пъти на Боровец  Вкусни неща, ски и най вече бележка от родителите -извинени отсъствия по семейни причини Като студент празнуването беше още "по яко" /както биха се изразили внуците ми студенти сега/
"яка " трапеза, "яка " пиячка и  сговорчиви дами, които не отказваха на този ден
На 23ти февруари 1995 година в Краснодар обаче нищо "яко" не ми се очертаваше-"бях 
в говна до шията" 
С приятели бяхме започнали да се кооперираме за някоя сделка, да я правим и да си делим печалбата според парите който всеки е вложил  Имахме няколко добри попадения
до този момент и водещи в тях бяха колеги. То и аз нямах опит в търговията и общо взето 
бях на "чужд гръб" що се отнася да замисъла и изпълнението  Участвах с някакъв капитал и се учех. Сделката в Краснодар обаче беше моя и беше най-голямата , която бяхме правили На пръв поглед лесна и "отлична сделка" както би се изразил Тръмп. Имаше обаче една малка подробност-бях я почти провалил  и никой друг-сам си бяха виновен.
Състоеше се в следното :
На руснаците бяха почнали да раздават парцели за лично ползване и при желание получаваха разрешение за строеж Подобна практика съществуваше и в СССР, но парцелите бяха до половин декар и разрешен строеж имаха право общо взето на барака.
Елцин обаче подписа указ за парцели до 2 дка и строеж без ограничение , стига да се вписва в градоустройствения регулационен план на селището или вилната зона.
В Краснодар имах състудент с който подържаме приятелски отношения и днес  Извън работата си, той като хоби ли, като обществена работа ли, но беше в командването на 
кубанското казачество-есаул ли, хетман някакъв ли-в Делиормана ги знаят повече тези неща. По това време правех одит на вазовските заводи и си споделях проблемите Изведнаж той се заинтересува от производството на заводите по отношение   на малка селскостопанска техника-тракторчета, мотофрези и инвентар към тях. След указа за парцелите на Елцин, подобна техника била много търсена.
Никакъв проблем-в нас мощности все още имаше, търсене слабо.
Казах му , че едва ли ще имаме проблем, но като заяви бройката  аз се стъписах малко 300 тракторчета и голям брой мотофрези. пълен комплект инвентар към техниката. Срещу това 5000 тона кондензат-Очаквана печалба около милион и половина долара, което на 4има си беше удар за мен отвсякъде . Бяхме събрали каквото имаме, теглихме кредити и нещата тръгнаха по мед и масло  В завода изпълниха всичко в срок, от Кубан пратиха навреме корабче, без проблем натоварихме, а  и пред очите на кубанци тествахме тракторчетата-на собствен ход в "лодката" Ей тогава за пръв и последен път се откарах на трактори. С извинение , задникът ме болеше седмица и това може би ми бе знак, че 
трябва да съм внимателен . Всичко обаче бе толкова ОК и техника , и кондензат, и копувач/рафинерията в Бургас/, "партия ме на власт" и нямаше да ме гърбят данъчни и митничари. Всичко се бе наредило така, че въобще не предполагах, че задникът ми след дни няма само да ме боли," но и ще гори" Толкова горд бях със себе си, че не използвах автобус, или самолет, а се качих като ВИП пътник на корабчето  и наистина се чувствах като адмирал и така до митницата, когато ми поискаха документ за произход на стоката 
не бях и чувал за такъв протокол Казах им че сега ще позвъня и ще пратят по факса не ставало-трябвало оригинал Тоест по пощата, което значеше няколко дни, а това значеше престой на корабчето, пристанищни такси, охрана  и  т н  Виждах вече провал и не само моя, а и на приятели-в дългове, без жилище, фалит и т н. При това нямах парите да платя веднага тези разходи и можеше и да конфискуват стоката С приятелят ми състудент решихме да пробваме при губернатора Това бе и като , че ли единствен шанс Той бе наскоро избран, бе преди това директор на кубангазпром, а и в ръководството на компартията в града За последното Елцин го уволни, но той се балотира за губернатор  и спечели. Познавах го бегло, беше шеф в Кубангазпром на приятелчето и го знаех от соца. Елцин беше дал пълна власт на губернаторите и това му бе подсказано и внушено от американските му "съветници" На пръв поглед демократично, но бе и път към разпад на федерацията  Губернаторът имаше власт и над на пръв поглед федерални структури-митници, военен гарнизон  , финансови институции и т н  Приятелчето позвъня по телефона-оказа се , че губернаторът празнува  23 февруари в резиденцията Тръгнахме натам  Прие ни веднага, при това на масата човекът  Обясних му накратко  и той ми каза -Нямаш проблем, гост си ми , сядай и се весели. В това време развълнувано един мъж му донесе телефон-звънел Рудской
Ако си спомняте вице на Елцин-генерал Губернаторът поиска Елцин . Ставаше въпрос отново за митнически проблем, но храна за военния гарнизон  Внос от някъде си , но също с документни проблеми  губернаторът започна да "върти" Елцин, да го мъчи и на края му обеща , че ще помисли. не знам как съм го гледал, но губернаторът ме попита какво има. Казах му че това са все пак войници
-А не трактори -попита той
-Не трактори му отговорих, войници и трябва да бъдат нахранени
Приятелят се опита да ме извади:- баща му е военен, той самият е офицер...
-А вие какво мислите "салаги" /новобранци, зайци/, че аз не знам за какво иде реч 
Чеще чакам онзи пияница да ходотайства и нарежда...Веднага съм решил въпроса ...онези засранци ли ще чакам да се обаждат -После към мен -Какъв чин имаш офицер?
Откровено казано не знаех  -Капитан , казах наизуст За повече тежест казах и званието на баща си.
-Ну капитан, "очко у тебе железно"/ имаш дупе в превод/ Просиш, а глядиш тяжко
веселись капитан, не думай Все образуется
Веселих се, някои неща ми се губят и чак на обед станах хукнах към пристанището
Тракторчетата и останалата техника бяха вече на склад, а и получатели вече имаше на опашка...
23 февруари 2025 година Не ми се празнува-опитахме, но не се получи . Какво да празнуваш като два руски народа се избиват и ги помиряват тези, които ги искат два метра под земята
-А може би...Веселись капитан, не думай Все образуется???