От години тук в блога, а и в медии, издания и обикновени разговори се вменява на Най-българския руснак  граф Игнатиев причастност към смърта на Левски, защото Дяконът пречел на Русия какво е пречел, защо е пречел, че чак Русия ще иска смърта му и ще възложи на консула си да намери начин да отърве Русия от Левски. За всеки здравомислещ човек това е нелепо
По долу съм постнал превод на български от турски архиви Копия от тези архиви се пазят в ориеенталисткия отдел на Народната библиотека-Св Кирил и Методий
Публикуван за първи път превод е през 1952 година под редакцията на проф Бурмов
Преведени са документите от процеса срещу Васил Левски и съподвижниците му .
Процесът се води от  специално назначена комисия , като членове  в нея са и  четирима българи . По долу ще прочетем разпитите на в левски, други фигуранти в процеса, както и свидетели Няма в това което четем, нещо , което да ни наведе на мисълта, че срещу обвиняемите е извършвано насилие , или инквизиране, да признаят каквото и да било.
Разбира се , че който се е интересувал от Левски е чел наличните документи по този процес и може да ги прескочи Лично аз не виждам нито ред в тези документи по процеса-разпити, мотиви за присъдата външна намеса на когото и да е било.
Тъй като при разпитите повече се разглежда политическата и революционна дейност на левски, а и публикувалите не са се разпрострели върку криминалния елемент на това дело и за него се споменава основно при мотивите  когато става въпрос за акомулиране на присъдите за това ще постна разказано от самия левски пред Каравелов, който се явява и източника

Със свой другар Апостола се спотайва и чака да дойде Халача. За беда към 3 часа подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата.

"Не умря извeднъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднъж, за да се не мъчи, и да не може да каже какви са били", разказва той.

Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста".
Впрочем това действие на Левски е единствената пречка за канонизирането му, макар в нашето, българското съзнание  Левски да е синоним на Светия
Постнатото е дълго на си заслужава

5 януари 1873
Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
С какво се занимаше в Сърбия и Влашко?
В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?
Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.
В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш?
Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам.
Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна Гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах [и] в София.
Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в разпространяваните от тебе книжа?
Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях – не зная.
Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб места, какво правеше [там] и как намираше хората?
[След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги] прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на дядо Станчо. Както [и] и преди казах, излязох на края на града излезе един със знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не го познавам. Оттам заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох както по-преди.
Как ти посочваха тия знаци?
Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията.
Отгде знаеха те, че идваш от комитета?
Защото, когато ме извикаха най-напред в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето. Отначало в Букурещ ме извика един търговец, на име Ценович. Тоя човек се намира в Букурещката комисия, той ме назначи на тая работа. Маскираните хора бяха от различни краища, затова, когато ме виждаха там – когато аз отивах в комисията, лицето ми беше открито – ме познаваха.
След разпространяването на тия книжа, пишеше ли на комисията в Букурещ?
Аз сам отивах. Ценович имаше един свой човек. В Букурещ аз го намирах в кафенето на „Габровени“ и му казвах.
Колко такива книжа донесе от Букурещ и колко пъти?
Донасях много пъти, обаче за всеки град оставях на едно място по три-четири писма; те ги разпространяваха помежду си, както намираха за добре.
Всякога ли, когато донасяше писма, ги предаваше на същия човек, когото виждаше първи път със знак в ръката?
Всеки път различен човек показваше знака.
Ти не пишеше ли никак писма на комитетите?
Пишех. Както казах преди, давах ги на човека със знака в ръката, той ги изпращаше.
За къде пишеше писма и как ги подписваше?
Местото не се надписваше. Надписвах [ги] до комитетите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също така, и Кърджалъ.
Кажи: какви неща пишеше в твоите писма?
Пишех, че тук работата върви добре, че тук работата е слаба, [като припомнях] да не издават дума.
През времето, когато обикаляше, отгде вземаше [пари за] направените разноски и кой ги даваше?
Човекът, който идваше в кафенето в Букурещ, донасяше заедно с книжата и парите.
Колко време обикаля?
С тая година обикалям три години.
Къде е постоянното ти местожителство?
Никъде не живеех постоянно.
[След] колко време обикаляне се завръщаше в Букурещ?
Обикалях една, две, три седмици и пак отивах [в Букурещ].
Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли срещаше с някого?
Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.
Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги изкажеш?
Никого не познавам.
Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?
Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи – не зная. В Букурещ научих, че по тая работа обикаля някакъв човек, и че не върши добра работа. Писа се писмо: без подписа на Левски [тоя човек] да не се приема; кой е тоя човек – аз не зная, аз обикалях сам, с никого не ходех.
Заедно с Димитра вие сте обиколили твърде много села, правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш ти?
Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам саменичък.
Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще речеш?
Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не познавах, [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз [не трябва] да ги познавам.
Познаваше ли Ценовича от Букурещ, преди да постъпиш в тая работа?
В началото се образува един комитет; той се пренесе на Балкана. По онова време аз бях в Букурещ [и] се срещнах с него [Ценович], оттам го познавах.
– Как се срещна най-напред със Ценович?
Когато той виждаше някой чужденец, запитваше го [кой е той], по тоя начин се срещнах [с него].
Колко години преди да влезеш в тая работа беше първоначалната ти среща [с него]?
Срещнах се [с него] три години преди да постъпя в тая работа.
Когато излезе от родното си място – Карлово, къде отиде най-напред?
Излязох от града [и] и отидох най-напред в Тулча. [Там] живях една година [и] учителствувах. Оттам минах в Галац, престоях пет-шест деня [и] заминах за Букурещ, [където] престоях десет деня. После отидох да се уча в сръбско училище.
Къде се учи първоначално?
Учих се в родния си град.
Какъв език изучаваше в Сърбия?
Учих сръбски език две години и следвах училището.
Отгде знаеше Ценович, че ти се учиш в Сърбия в училище, [та] те извика тоя път за тая работа, чрез кого те извика, и, когато отиде в Букурещ, къде намери ти Ценовича?
Още когато бях в училището, чух, че във Влашко се образувал комитет. Отидох в Букурещ, намерих Хаджи Димитра, попитах за организацията им. Той ми каза. Тяхната организация не ми хареса, защото бяха около стотина души, затова се върнах обратно. Постъпих във военното училище, после Ценович ми изпрати едно писмо [и] ме извика. Съдържанието на писмото беше: „От всички страни се събраха българи, образува се комитет, да дойдеш час по-скоро!“ Заминах за Букурещ, намерих Ценовича, той ми каза, че от всички краища на България имало много хора; дошлите тука [хора] ще избират комитетски членове; поради това, че те се намират в постоянни вземания и давания, в събранието ще влизат с маска. Тия маскирани хора ще гласуват за избиране на шест члена. Тогава, за да ме опознаят, не [ми] поставиха маска. Тия маскирани ме видяха, за да ме познават в местата, които [ще] обикалям.
Събраните [там] хора избраха от намиращите се във Влашко българи шест члена, които да образуват комитетския съвет, имената им, обаче не зная, поради това, че те бяха тайни. Тия шест души избраха един таен председател; и името на председателя не зная.
Чие име стоеше в подписа или върху печата на наставленията, които ти даваха?
- Когато отивах в Букурещ, аз слизах в хана „Габровени“ посочваха ме на тайни хора; после един непознат човек донасяше и ми даваше необходимите за определената ми работа наставления и писма. Поради това, че тия наставления бяха донасяни от човека запечатани в плик, аз не зная [чий] беше подписът и [какъв] беше печатът; донесените и предадените от тоя човек книжа не бяха надписани, казваха ми [адресите] устно и аз, за да зная, надписвах ги [сам].
Как прие назначението си за тая работа от хора из една непозната среда, чиито лица не си виждал?
Постъпих изключително по подбудата на видния букурещки гражданин Димитраки Ценович от Свищов и с дадените ми от него уверения.
ПОВТОРЕН РАЗПИТ НА СПОМЕНАТИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ 5 ЯНУАРИ 1873
Прочее, ти казваш, че си приел тая работа по подбудата и под закрилата на тоя Димитраки Ценович. След като по тоя начин прие тая работа, кажи правичката: кога мина най-напред от Влашко тука, по какъв начин мина и къде отиде?
През хиляда осемстотин и шестдесет и девета година от Христа, месец май, аз извадих един влашки паспорт с име Стан Станчулеску и дойдох най-напред от Гюргево в Свищов. Според нашите наредби, щом пристигнем на едно място, ние преспивахме там една нощ. След като давахме възможност на познаващите ни да узнаят за нас, сутрин излизахме вън от града. Някой от ония, които, разбира се, ни познаваха, идваше след нас, давайки знак с една бяла кърпа в ръка, като подсвирва и подскача. Когато виждахме човека с бялата кърпа в ръка, ние излизахме на един край, в някое уединено място. След като предадехме намиращето се у нас писмо, ние се разделяхме. Ето, това е нашето правило. Когато за първи път дойдох в Свищов, аз слязох в кафенето на хана на един търговец – Косто. Нея нощ спах там [в хана]. Сутринта излязох според уговорката вън от града, По тоя начин един човек дойде при мене, даде ми знак [и] аз му дадох намиращото се у мене писмо. Същият ден се дигнах оттам и с коня, който купих там, отидох направо за Ловеч. Там отседнах в хана на Тодор Станчев. Там също, както [и] по-преди казах, и както направих в Свищов, излязох вън от града [и] предадох писмото за Ловеч. Обаче преди да предам писмото, аз отидох в Мариновото кафене. Ставайки оттам, излязох вън от града [и] предадох писмото. След това, в Търново слязох в хана на хаджийката. На другата сутрин влязох в едно голямо кафене, името на собственика му не зная, дето се събираха търговците. После излязох на края на града. Пак по предишния начин при мене дойде един човек със знак [и] аз [му] предадох писмото. Оттам отидох в Пловдив [и] отседнах в хана Ики капу. Сутринта слязох в кафенето на тоя хан и след като седях според обичая един два часа, пак излязох вън от града и предадох писмото на дошлия след мене човек, който ми посочи знака. Оттам пак през същите места, през които бях минал, се завърнах отсреща, в Букурещ.
Взе ли отговорите на тия писма?
Донесените в началото писма се състояха от указания – какви ще бъдат комитетските пощи и по какъв начин тия комитети ще кореспондират с Букурещкия комитет. Отговорите на тях се изпращаха чрез така уредените пощи.
Когато се завърна в Букурещ, колко стоя там и в какви начинания беше зает? След колко [време] мина [пак] отсам?
– Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети; чрез комитетската поща аз изпратих броевете [от тоя устав] на комитетите. Всеки комитет, [след] като поправяше по собствено усмотрение тоя брой, връщаше го пак в Букурещ. След като дойде така поправен, тоя устав се напечата и ми дадоха от него необходимото количество. Обаче, поради опасността от пренасянето на тия устави отсам, аз не ги пренесох, пренесоха се чрез комитетската поща в Свищов. В Свищов задържаха за себе си нужното количество, [а] остатъка ми върнаха. И тия устави аз предадох по същия начин, както предадох по-рано и писмата в Търново, Ловеч и Пловдив. След като отидох в Пловдив, заминах обратно [и] минах в Букурещ. За да проверя какви са впечатленията от устава всред народа, не давайки никому възможност да ме познае, отбивах се и обикалях по кафенетата и обществените места в градовете. Оттам се върнах пак в Букурещ.
При тия проверки, как можа да разбереш впечатленията от тоя устав между народа? Благоприятен ли беше за вас [резултатът] или не?
При проверката, която извърших, аз разбрах, че комитетският въпрос не е разгласен между простолюдието, следователно той се пази в голяма тайна, което нещо е в наша полза.
Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам?
При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.
Какво ти попречи да изпълниш това си намерение?
Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха.
18 зилкаде 1289 - 6 януари 1873 година.
Подписал: Дякон Васил Левски

НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
6 януари1873
Във вчерашния си разпит ти призна, че от Букурещ си минавал отсам три пъти: първия – за да разпространяваш писма относно уредбата на комитетските пощи, втория – по разнасяне на печатните устави, третия си дошъл през Цариград и си бил заловен. Обаче ти не си извършил толкова малко работи. Ти не си разказал, че си идвал от отсреща [Букурещ] толкова много пъти и [как] си ходил из селата тук от твърде дълго време [и] си организирал комитети; че на събранията ти си чел наставленията [и] си подбуждал към тая работа всички; че за покупка на оръжие и припаси ти си събрал твърде много пари, че си бил над Централния ловчански комитет, че си си служил с името Арслан Дервишоглу и по тоя начин си водил твърде голяма преписка, както с Букурещкия, така и с намиращите се на други места комитети. Разкажи подробно, едно по едно, как ставаха тия [работи]?
Каквото и да се съобщаваше на комитетите, идваше отвъд, от Букурещкия централен комитет [и] аз съобщавах на тукашните комитети. Много пъти аз съобщавах съвсем точно нещата, които трябваше да се съобщават, а ако някога се явяваше нужда да се допълни нещо, аз го допълвах сам, [като] това съобщавах с подписа си. Моето обикаляне из градовете и селата не беше за да подбуждам народа [да влезе] в комитета, а да проверявам как вървят и как се пазят комитетските работи и не се ли издават те; обикалянето ми тук беше наблюдение и проверка. Ако в обикаляните градове и други места забележех някакви порядки, носещи вреди за комитетската работа, аз пишех на Букурещкия комитет [и] оттам идваше заповед да се разследва тая работа. Централният [Ловчанският] комитет пък проучваше положението и пишеше на Букурещкия комитет. Но не само в тия места: ако и между членовете на Букурещкия комитет се появяваше някоя грешка, аз пишех и на тях нужните предупреждения, защото желаеше се [всичко] да излиза от една уста, тъй като аз бях организаторът. Парите, които се събираха от селата, се изпращаха в определения от тия села център. Тоя пък център ги провождаше на отсрещния [Букурещкия] комитет, било в мое присъствие, или не. Когато се отбивах в комитетите, които събираха пари, аз давах според нашия ред необходимите разписка. Когато отивах в центъра, даваха ми сведения за количеството и мястото на изпратените на отсрещния комитет пари в мое отсъствие.
Защо събирахте тия пари?
Събраните пари не бяха за оръжие, защото не беше ясно още какво ще става, парите се събираха само за разноски.
Купено е било някакво оръжие, как стана това?
Вероятно тия оръжия са купени от панаирите, ако ги беше купил комитетът, аз щях да зная.
Ние имаме разписки за получени пари срещу револверите, раздадени от Ловеч из селата, как си издавал ти тия разписки, щом не си знаял?
Ловчанският комитет не ми казваше, че събира пари за оръжие, казваха ми [само], че са изпратени толкова пари и аз затова давах разписки.
Как си пишехте с тия комитети?
Комитетът имаше от село за село, от град за град комитетска поща, кореспондираше се чрез нея.
Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги познавам.
Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример] устава, или и преди не си ги познавал?
Не ги познавам и тогава не ги познавах.
И куриерите ли не познаваше?
Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.
Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно на държавната поща?
Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше той – знае.
В Ловеч в кое кафене даваше тоя знак?
В Ловеч излизах от Мариновото кафене извън града и [там] давах знак.
Значи познаваш Марина?
Показали ми бяха Мариновото кафене, аз отивах там и вършех моята работа. Там имаше няколко кафеджии, кой беше Марин – не знаех.
И в Карлово ли имаше такова кафене?
В Карлово няма такава работа, и да има, може би друг работи [там], аз не зная, това знае Пловдив. Пловдив не беше под моя обсег на действие.
– И в Сопот ли е така?
Те спадат към Пловдив, Пловдив знае, аз не зная.
До къде се простираха границите на твоята дейност?
Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.
Как се казват [там] кафеджиите?
Имената им не зная.
Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на кафеджията?
В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е мюсюлманин, името му не зная.
Пишеше ли си и с хора извън тия комитети?
Пишеха ми, например, от комитетите, че от живеещите в някои села хора някой не действува добре: „Ти [му] пиши!“ И аз му пишех, обаче кой беше той – не зная, защото, които се намираха в околията, нямаха имена, [а] бяха с номер.
Защо не пишеха те сами, [а] караха тебе да пишеш?
Караха мене да пиша, за да не се разбере, че градските комитети подбуждаха селските, защото аз бях самостоятелен, пълномощник.
Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?
- Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо – не ми влизаше в работата.
Не познаваш ли никого в село Царацово?
Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото нощувах малко в пловдивските села.
– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?
– Не си спомням.
Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен някого?
Не зная.
С пътно тезкере ли отиваше, и кой го изваждаше?
В Свищов ми прегледаха паспорта и въз основа на него ми издадоха османско тезкере на името на Стан Станчулеску.
С едно тезкере ли остана и обикаля през трите години?
Не, от Влашко всеки път вадих паспорт.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
6 януари 1873
Ти казваше, че си ходил с Дякона в Пловдив, сега Дяконът отрича, какво ще кажеш?
Както заявих в миналото си показание, ние ходихме в Ловеч, в Пловдив и в някои села, ето, казвам му в лицето.
В коя къща останахте в Царацово?
Останахме в къщата на Божил арабаджията.
Как извади тезкере на Дякона?
Той взема моето тезкере и мина отсреща.
[Подписал]: Дидьо Пеев

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
– Ти чу какво каза седящият насреща ти Дидьо Пеев, какво ще кажеш сега на това?
Тоя може да е ходил с друг, сега обвинява мене.
– Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!
Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив, аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.
Защо отрече преди малко?
На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря?   
Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов сигурно не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа.
Кои бяха в Ловеч?
- Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима шивачи и може би да познавам лицата [им], но имената им не зная.
Кои познаваш в Търново?
Както обясних и преди, първият път в Търново, поради това, че не познавах никого, предадох писмото чрез уговорените знаци. От Букурещ ми бяха поръчали да предложа на Стефан Карагьозов, търновски първенец, като влиятелен [човек], да влезе в комитета. После намерих слугата му [и му казах]: „Идвам от Букурещкия комитет, искам да се срещна с него [Карагьозов], ако приеме, съобщи ми!.“ Съобщи ми се по тоя слуга, че той приема срещата. Понеже научих, че тъкмо тоя човек е близък на властта, и страхувайки се да не ме издаде, не исках да го видя повече.
Кой ти каза, че Карагьозов е такъв човек?
Казаха ми от Букурещ, че тоя човек е човек на властта. „Бъди много предпазлив, виж, помисли, ако го намериш за подходящ, работи [с него]!“ Ето защо не се осмелих, и оттогава до залавянето ми аз не го видях.
За толкова време, разбира се, ти си научил кой е търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония, които не влизат в комитета.
Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.
Кои познаваш в Пловдив?
В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.
А бе човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!
Имаше няколко момчета, но имената им не зная. Има [един] Иван арабаджията, той знае [хората] от Пловдив.
[Подписал]: Васил Дякон Левски

НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
7 януари 1873
Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
Трябва да е името на Тетевенския комитет.
Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?
- Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?
Ако ги видя лично може би зная имената им, но не си ги спомням.
Не е възможно в една такава тайна работа да не се знаят имена. Разбира се, ще да знаеш поне едно.
Имаше един даскал, той се занимаваше с тия работи.
Когато ходи в Тетевен, устрои ли събрание и чете ли наредбите?
- Да, ходих, събрание стана веднаж в училището и един-два пъти в хана. Аз наистина четох наредбите, но наредби те [си] имаха отпреди и след малко време започнаха да кореспондират направо с Букурещкия централен комитет. По едно време ние се скарахме с Димитра Дяковчанина [и] аз оставих тетевенската работа разнебитена. Какво стана сетне – не зная.
Преди да се скарате, кой организира в началото Тетевенския комитет и кой доведе Димитра Дяковчанина в Тетевен, това питаме ние. Ние питаме за събитията преди вашата разпра с Димитра и за самата нея.
Причината за нашето скарване с Димитра беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови собствени.

ВЪПРОСИ КЪМ ХАДЖИ СТАНЬО И ПЕТКО МИЛЕВ ОТ ТЕТЕВЕН, В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЯКОН ЛЕВСКИ
Познавате ли човека, който седи насреща ви?
Познаваме го, Дякон Левски е.
В по-раншния си разпит вие казахте: „Дякон Левски дойде, събра ни и ни прочете наредбите, той ни покани да влезем в комитетската работа и ни заплаши, [и] ние се записахме в комитета.“ Дяконът казва: „Аз прочетох наредбите, но те бяха в комитета отпреди.“ Какво ще кажете вие?
Преди ние не знаехме такъв комитет. Една нощ той дойде, стоя в село около половин час, прочете ни наредбите и ни запозна с комитета. Той дори заплаши хаджи Станя: „Ако ти не влезеш в комитета, ние сме назначили хора от Плевен и Ловеч, те ще те преследват като сянка и ще те убият.“ Аз дадох дори и пет лири.
Дяконе Левски, ето тия ти казват в лицето, какво ще речеш ти сега?
Аз наистина отидох нощем и му казах: „Ако ти издадеш нещо на властта, според постановленията на устава ще те убият“, но не съм го заплашвал с револвер в ръка.
Преди малко ти каза, че дори не познаваш и лицето му, а сега си спомняш и разговора, който си водил с него. Откажи се от криенето на работата и кажи самата истина!
Аз зная хората, пред които съм чел наредбите, обаче кой е влязъл след мене [в комитета] – не зная, поради това не мога да изброя имената им.

ВЪПРОСИ КЪМ МАРКО ЙОНЧЕВ, ХАДЖИ ИВАНОВИТЕ СИНОВЕ – СТАНЧО И СТАНЬО И ДАСКАЛ ИВАН В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЯКОНА
Познавате ли човека, който седи насреща ви?
Знаеме го, познаваме го, Дякон Левски е.
В миналия си разпит вие казвахте: „Дякон Левски дойде, чете наредбите, заплаши ни, обясни ни за комитета и ни записа в него.“ А Дякон Левски казва: „Аз наистина четох наредбите, обаче те са образували комитет преди мене.“ Какво ще кажете вие?
- Преди ние не знаехме [що е това] комитет. Казахме вече преди: Дяконът дойде първия път, после прочете наредбите в училището [и] образува комитета. След това той дойде веднаж или два пъти.
[Подписал]: Даскал Иван
Ние пък го видяхме само веднаж, не знаехме нито комитет нито друго нещо. Той донесе един вестник и ни вкара в комитета,
[Подписал]: Марко Йончев
Той дойде един ден в нашия хан и свика събрание. Бил образувал нашия комитет при предишното си идване, това ние не знаем. Те после правиха събрание в нашия хан.
[Подписали]: Станчо, Станьо
А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?
Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената. Тетевенският даскал беше препоръчан от Ваньо терзията, сега, чудна работа, той не знае нищо.
Кажи кой беше комитетът Сюлейман Дауд и кои познаваш от тях?
Име на Изворският комитет е. От тоя комитет аз познавам Димитра, Герго Стойков и Марин Попов. Подробности по техните длъжности обаче не зная. Щом пристигнеше в комитета нова наредба, аз бях длъжен да я съобщя и съблюдавам, [но] съвсем нямах сведения кой е постъпил в комитета и кой не.
Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?
Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч.

ВЪПРОСИ КЪМ ДАСКАЛ ВАСИЛ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЯКОНА
Познаваш ли тоя човек, който седи насреща ти?
Да, познавам го, Дякон Левски е.
Къде се срещнахте с него и каква работа вършеше Дяконът?
Както обясних подробно в първия си разпи г, когато ходих по частна работа в Тетевен, там видях Дякона. Той четеше пред комитета книжата и ни покани да влезем в комитета. Ние се уплашихме. Той ни каза: „Ако искате, влезте в тая работа, ако не искате, не влизайте, обаче чухте, ако кажете някому, ще ви убият.“ След двадесет дни, той дойде в Орхание в моя дом. Виждах го два пъти.
[Подписал]: Даскал [Васил]

ВЪПРОСИ ПАК КЪМ ЛЕВСКИ
Кого познаваш от Видрарския комитет?
Познавам даскал Васил, поп Георги и даскал Илия. Когато се събрахме в училището, аз им дадох необходимите наставления какво да правят.
Кои познаваш от Ловчанския комитет?
Познавам един кафеджия, Марин, и един висок човек, името му не зная.

НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
8 януари 1873
През времето когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?
Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.
След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?
След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.
Какво ще кажеш, ако дойдат и ти кажат в лицето, че си правил събрания в къщата на Ваньо, че след заминаването на Ваньо, ти си нощувал в Мариновата къща, [и] че си докарал три добичета от Плевен?
Аз не съм оставал в Мариновата къща, не съм купувал и изпращал добичета от Плевен в Ловеч.
Когато Димитър минал отсреща [Букурещ] тука с писма и дошъл в Ловеч, ти, Димитър, и от Ловеч поп Кръстьо, Димитър копринаринът, Марин кафеджията и Ваньо терзията сте направили събрание в една колиба в лозята край Ловеч. После тия хора събрали от Ловчанския комитет пари и купили за тебе, за Димитра и за Ангел Кънчев три коня, за да обикаляте България. Парите за тия коне били изпратени в Плевен. Пари за купения за тебе кон ти си взел на заем, така казват Димитър и другите. Ти казваш: „В Ловеч не познавам никого.“ Как е възможно това?
Димитър ми донесе и предаде писмото към Карлово [и] после замина за Ловеч. Сетне и аз отидох в Ловеч и се намерихме с Димитра в къщата на Ваньо терзията. Аз, Димитър, Ваньо терзията и Ангел Кънчев – четиримата, направихме заседание и стана дума за купуване на коне. Ваньо терзията ни даде пари, откъде ги е взел – не зная. После ние с Ангел Кънчев заминахме за Плевен и купихме един жребец и един кон. Димитър остана малко в един хан в Ловеч и купил за себе си едно добиче, откъде го е купил – не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИМИТРА В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
Димитре, ти чу думите, които каза Дяконът, верни ли са казаните работи и, ако не са верни, кажи кое е истината!
Две негови приказки са прави, пет са лъжа.
Димитре, ти кажи истината!
Марин кафеджията, Ангел Кънчев и Дякон Левски – тримата, отидоха в Плевен да купят три добичета. Аз останах в Ловеч в Станчовия хан. След като те купили от Плевен два коня – моя купиха в Ловеч от Марин кафеджията – те се върнаха пак при мене в Ловеч, в Станчовия хан, видяха ги. Както казах в предишния си разпит, аз, Дяконът и Ангел Кънчев обиколихме всички села, които преди изброих и организирахме комитети.
[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ето, Димитър ти каза в лицето, какво ще речеш ти?
Ние обходихме с Димитра селата [и] организирахме [комитети], преди отказвах, поради това, че не зная турски; с Димитра обикаляхме заедно. В Плевен за купуване на добичета ходихме двамата с Ангел Кънчев, Марин го нямаше, тук Димитър лъже.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТРА
Димитре, понеже ти каза: „Аз не обикалях вече с Дякона“ къде те назначиха да ходиш сам, къде стана това събрание и кои бяха в събранието?
[Това събрание] стана в Ловеч; имаше седемнадесет души, обаче от тях познавам: намиращия се във Влашко Ваньо терзията, Димитър копринарина, Марин кафеджията, поп Кръстьо и Анастас от Плевен, имената на останалите не зная.
[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу какво каза Димитър, какво ще кажеш на това?
Мене ме нямаше на онова събрание, аз не зная.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТРА
Димитре, ти чу какво каза Дяконът.
Да, на онова събрание, той беше заедно [с нас].
Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание?
Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това?
Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТРА
Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо?
Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен.
[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш?
Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия.
Дяконе, във вчерашния си разпит ти каза, че не се събирали пари за оръжие. Димитър казва, че освен парите от другите комитети, само той собственоръчно ти е донесъл и предал двадесет и пет хиляди гроша за купуване на оръжие. Какво ще кажеш ти на това?
Събраните пари и с мене и без мене се изпращаха от Ловчанския комитет в Букурещ, те бяха за разноски, а не още за купуване на оръжие. Получените от Димитра пари аз изпращах също така отсреща.
Марин кафеджията от комитета ли е, или не?
Когато ние с Ваньо терзията излизахме на полето, идваше и Марин кафеджията. За мене Ваньо терзията каза, че съм търновчанин. Той може да е от комитета, но аз не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ АНАСТАС ОТ ПЛЕВЕН В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЯКОН ЛЕВСКИ
Познаваш ли седящия насреща ти човек?
Да, познавам го, той е Левски.
Анастасе, кажи как се срещна с Дякона?
- Както съобщих подробно в предишното си показание и разпит, с Дякона се срещнах и запознах у моя брат Данаил в Турну Магурели. След това Дяконът замина за Цариград, [а] аз се върнах в Плевен. По онова време брат ми изпрати един пакет наставления, написани на турски, за да бъде предаден на Дякон Левски. След три месеца Левски дойде в Плевен, аз му предадох книжата [и] той замина. След това дойдоха в Плевен при мене Марин кафеджията от Ловеч и Ваньо терзията. „Искаме да се срещнем с Левски, къде ще го намерим?“ казаха те. Аз [отговорих]: „Да пиша на брат си Данаила и ще ви съобщя.“ Писах на брат си. По онова време Левски бил отсреща и брат ми му казал. Тръгвайки оттам, Левски отишъл през Свищов и Търново в Ловеч [и] се срещнал с Ваньо и Марин. После те ми изпратиха известие [и] аз отидох в Ловеч. Намерих Левски във Ваньовата къща заедно с Марин кафеджията и Ваньо терзията. Тогава, на тая среща Дяконът ми каза: „Когато ще минаваш отсреща [Румъния], съобщи ми, ще ти дам двама души!“ После Дяконът, Ваньо и Марин дойдоха в Плевен. След това [към мене] се присъединиха Марин кафеджията и Ваньо, и като му даде в ръката писмо, той ни изпрати отсреща.
Сам той с другаря си Сава замина по селата, за да не остане да живее в моята къща, та да бъде заловен. Когато после ние минахме отсреща, аз останах у брат си, Марин и Ваньо отидоха във вътрешността [на страната], къде обаче, аз не зная. След двадесет деня те се върнаха и у тях имаше седем револвера; показаха ги на брат ми, [но] той не ги хареса. Те поръчаха на брат ми четиридесет и два броя [револвери]. Тръгвайки оттам, ние пристигнахме в Плевен. Два дни преди [това] Дяконът беше дошъл в моята къща, аз го заварих там. Нея вечер ние останахме в нашата къща. Сутринта Марин, Ваньо и Дяконът, тримата заедно, станаха и заминаха. След известно време в Плевен дойде писмо за Ангел Кънчев. Аз станах и заминах за Ловеч. Докато аз да тръгна за Ловеч, Ангел Кънчев бил изпратен от Дякона отсреща. Ние се събрахме в къщата на Ваньо седемнадесет-осемнадесет души, там беше и Дяконът. Той [Димитър] каза: „Три месеца ходя с Дякона, [но] той не ме осведомяваше в нищо, да ходя и още шест, той [пак] не ще ме осведомява! Или да ми определят някой район, или си отивам.“ Ние попитахме Дякона: „Виждал ли си нещо лошо от Димитра?“ „Не“, каза той. „Щом е така, ние казваме да му се даде отделен район, за да обикаля сам.“ Така, със съгласието на всички, ние решихме и му определихме да работи от Орхание до София. Дяконът после каза: „Щом като събранието реши, нека той да обикаля!“ От намиращите се в онова събрание познавам Ваньо терзията, Марин кафеджията и Димитър Пъшков, другите не познавам. Левски спираше в Ловеч в четири къщи, аз зная къщата на Марина и на Ваньо терзията, другите не зная. Дори изкараха от тавана на Мариновата къща ябълки и ядохме. Изпратените револвери се предадоха в ръцете на Марина.
[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
Ти чу какво каза Анастас плевненецът, какво ще кажеш на това?
Лъжа е, че съм завел Марина и Ваньо в къщата на Анастаса, и че съм ги пращал отсреща, турските книжа са също така лъжа. Лъжа е също, че в събранието, освен Димитра Дяковчанина, Ваньо и Анастас, е имало и други.

ВЪПРОСИ КЪМ АНАСТАСА
Анастасе, Дяконът твърди, че казаните от тебе думи са лъжа, какво ще кажеш ти?
Той прикрива Марина, че го е пращал в Севлиевско и в Търновско, понеже Марин знае тия места, ето затова именно го крие. Каква полза имам аз да лъжа? Казах, че в събранието беше решено, [щото] в Ловеч Дяконът винаги да остава в Мариновата къща.
[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВ РАЗПИТ НА ДЯКОНА
Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл; ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил.
В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“
Каква опасност има за тебе, щом не си го извършил ти, какво ще ти направят?
Казваха, че понеже съм от комитета, властта може да ме залови.
Щом не са се усъмнили в други комитетски хора, защо пък да се усъмнят в тебе?
Понеже не съм тамошен, можеше да се усъмнят.
Ако дойде човекът от Видраре, който е бил заедно с тебе, и каже в лицето ти, - какво ще  речеш?
Какво ще река, щом не съм аз?

ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДЯКОНА
Познаваш ли човека, който е насреща ти?
Да, познавам го, Дякон Левски е.
- Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловчанско нападение!
Както казах преди, Дяконът поискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един близък до Ловеч манастир. От комитета ми казаха: -„Иди в Ловеч, намери Дякона и [му] кажи: „Искал си човек, ние нямаме!“ И си върви после по работата!“ Аз отидох в Ловеч, намерих Дякона извън града [и му] казах. Той ме хвана и ми каза: „С тебе имаме една малка работа, иди в хана, аз ще те повикам!“ Аз отидох в хана. Сетне дойде Лукан, взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми каза, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Яз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя; той започна да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми каза: „Вземи пушката ми [и] да бягаме!“ В това време пред вратнята се беше събрала навалица. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени дрехи, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.
[Подписал]: Вутьо Ветьов

ВЪПРОСИ КЪМ ДЯКОНА
Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?
Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч.
Защо да те клевети тоя човек, да изкаже тебе, а не друг?
Вижда се, че всеки хвърля вината върху мене, и тоя казва за мене: „така направи, иначе направи“, но аз не съм го извършил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и предаде, в Правецкия хан писмото със съобщението за това произшествие.

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ
Вутьо Ветьов, той казва: „Съобщението за тая случка ми донесе Вутьо Ветьов, аз нямам сведения за тая работа“, какво ще кажеш ти?
- Защо да имам полза да лъжа? Писмото ми дадоха десет-петнадесет деня след тая работа, аз го занесох и го предадох на Дякона. Той дори улови, момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе, умря ли момчето?“ Той ми каза, [че] то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му [на Дякона] беше кървава.
[Подписал]: Вутьо Ветьов
Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти?
Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек.
[Подписал]: Васил Дякон Левски

НОВ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ДЯКОН ЛЕВСКИ
9 януари 1873
Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
Колко оръжие, колко мюсюлмани, колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднаж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо. Ако един комитетски човек усети, че някой външен желае да постъпи в комитета, той [му] открива отдалече; след като проучи намеренията му, ще [трябва] да съобщи на най-близкия по-малък комитет; в случай че казаният комитет не се усъмни [в неговото] желание да постъпи, както и в неговите способности, той се съгласява на приемането му, но да не се съобщава [за това] на жените и децата. Това ми е останало в ума от съдържанието на устава. Може да има и други някои неща, но не ги помня.
На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, на които се изпращаха?
В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?
Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления.
- Не одобри ли ти тия техни мнения? [т. е. мненията на начетените].
Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път. По едно време бях дори намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза във връзка с властта, да разкажа теглото на народа, та дано се намери някой лек. Отдавна бях разбрал, че мнението да се обърнем към чужди държави е твърде опасно за нашия народ. Веднаж в Цариград аз имах дълъг разговор с едного на име Жеко, човек на черногореца Лукович, от Хаджи Димитровата чета. Тоя човек ми беше казал: „Четата на Хаджи Димитра се състои от хайдути и разбойници, които ще предизвикат нещо в България. Явно е, че те са хора, които днес са на едно място, а утре не ги намираш. Българите от едно подобно преминаване на разбойници вместо полза имат вреда, защото ще излезе потера, която ще унищожи както разбойниците, така и техните неволни помагачи, които нищо не знаят. Освен това и работата ще излезе съвсем наяве.“ След време в Браила думата взема един пълномощник на одеските българи. Без да ме познава, той каза: „Преди известно време Жеко идва тук и донесе един списък на четири хиляди и петстотин души българи, и съобщи, че те били уж готови, аз не можах да се стърпя [и дойдох тука].“ Жеко дойде и стоя в Цариград два деня. Но понеже е невъзможно да се запишат за два дни четири хиляди и петстотин българи, Жеко излъгал, за да изтръгне от Тошков-Миронович от Одеса хиляда-две хиляди гроша. „Жалко, че без да има нещо налице, вие сте повярвали и сте станали причина да се говори за българите,“ бях казал аз.
Кои са другарите ти, които бяха заловени заедно с тебе, и как ви заловиха?
От моите двама другари, именуваният Христо държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец. По едно време Христо остави кръчмата, отдавна не бях го виждал. Тоя път аз отивах от Ловеч за Търново; из пътя Никола от Ловеч, когото тоя път видях, ми каза: „Аз ще остана в село Какрина, ако искаш остани и ти!“ Той ме заведе в кръчмата на Христа от Ловеч, когото не бях виждал отдавна. Нея вечер ние останахме там. Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата [и] аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам в Търново и оттам тука. Когато ме заловиха, Христо ханджията не беше там. Бяха се загубили добичетата му, [та] отишъл да ги търси. Заловили го после в дома му.
Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше?
Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой.
Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене?
Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите.
– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?
Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.
[Подписал]: Васил Дякон Левски
Зададените въпроси и показанията на споменатия Васил Дякон Левски от 17 зилкаде до днес са протоколирани в наше присъствие.
21 зилкаде 1288 - 9 януари 1873 година.

РАЗПИТ НА ХРИСТО ХАНДЖИЯТА
януари 1873
Как ти е името, откъде си, какво е занаятието ти, на колко си години?
Христо, на баща ми – Цоньо, ловчанец съм, държа хан в Какрина, на двадесет и пет-двадесет шест години съм. От седем месеца съм ханджия в Какрина. Преди се занимавах с кожарство в Ловеч, кръчмарувах малко време край Ловеч.
Кога се срещна с Дякон Левски и как стана запознанството ви?
Срещнах се с него през нощта, когато го заловиха. Нея нощ той дойде заедно с моя роднина Никола бакърджията, когото познавам.
Когато беше кръчмар край Ловеч, Дяконът не идваше ли в кръчмата ти?
Не е идвал никога.
Дяконът е бил толкова време в Ловеч, може ли да казваш, че не знаеш?
Не съм го виждал, не зная.
Дяконът казва, че когато ти си бил кръчмар край Ловеч, той идвал няколко пъти в кръчмата ти [и е] нощувал там.
Там не е само моят дюкян, там има четири-пет дюкяна, може да е ходил в кръчмата на другиго.
Дяконът казва дори: „Известно време не бях виждал тоя човек, видях го тоя път в Какрина.“
Нека казва, не го познавам.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИДЬО ПЕЕВ В ПРИСЪСТВИЕ [НА ХРИСТО]
- Познаваш ли човека, който седи насреща ти?
- Виждал съм го в Ловеч, но какъв е – не зная.
- Не си ли носил на Дякона писмо в кръчмата на тогова, край Ловеч?
- Виждах го само в Ловеч в Мариновото кафене, но в кръчмата на тогова писмо на Дякона не съм носил.
Подписал: Дидьо Пеев

[ВЪПРОСИ КЪМ ХРИСТО ]
- Как дойде Дяконът в твоя хан и защо те задържаха? Щом ти не се познаваш с Дякона и не си му бил другар, щяха ли да те задържат?
- Втората вечер на Коледа, към десет часа, те дойдоха заедно с Никола бакърджията [и] отседнаха в моя хан. Аз казах на вуйчо ми Вълчо: „Ако идеш в Ловеч, вземи коня на баща ми“, и си заминах. Когато отивах, аз накарах Никола бакърджията да заключи вратата. Когато се върнах, чух един пушечен изстрел [и] видях, [че] заловили Дякона. „Къде беше?“ ме запита Хюсеин бинбашият. Аз [му] казах. Сетне те ми казаха: „Заключи хана и ела!“ Вземаха ме заедно с Никола [и] ни изпратиха в Ловеч, оттам в Търново, [а] оттам тука. В тая работа аз никак не влизам и нямам нищо общо с нея.
- Не попита ли ти Никола – кой е тоя човек и къде се е намерил с него?
- Попитах го, и той ми каза, [че] бил Петко търновецът, срещнал го из пътя
- Откога се занимава Никола с бакърджийство?
- Никола от малък, заедно с брата си Станьо, е бакърджия в Ловеч.
- Няма ли Никола друг прякор?
- Казват го Никола Цвятков.
[Подписал]: Христо ханджия

РАЗПИТ НА НИКОЛА БАКЪРДЖИЯ
нуари 1873
- Името ти, името на баща ти, откъде си, какво работиш, на колко си години? 
- Никола, на баща ми Цвяткож, ловчанец съм, занимавам се с бакърджийство и съм на двадесет години.
- Откога се занимаваш с бакърджийство?
Майстор съм от около три и половина години, преди бях бакърджийски чирак.
Откога познаваш Васил Дякон Левски, с когото сте отивали заедно в Какрина?
Преди не го познавах. Тръгнах от Ловеч, отивайки в Търново да купя бакър. По пътя на един час от Ловеч, аз стигнах до моста „Пази мост“. Дяконът идваше през пътеката отсреща ми; оттатък идеше едно заптие. „Кой е тоя човек?“ ме попита [заптието]. „Не зная“, казах аз. Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах. После, вървейки полека-полека, да имаше след един час, той [т. е. Левски] пак ме застигна. Аз го попитах: „Откъде си?“ Той ми каза: „Търновец съм, да вървим заедно!“ Стана ми спътник. „Къде ще спиш?“ ме попита той. Аз казах: „В Какрина имам един роднина, там [ще спя]. След това той дойде заедно с мене [и] отседна в Христовия хан. Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха.
Какво говорихте с Дякона по пътя от Ловеч до Какрина и когато дойдохте в Какрина, в хана?
По пътя не говорихме нищо, той само каза: „Търновец съм, отивам в Търново.“ В хана влизаше и излизаше [и ме] попита само: „Не си ли ходил никак в Търново?“
- Ти не го ли попита: „Откъде си, що си, с какво се занимаваш, какво ще правиш в Търново, откъде идеш?“
Той ми каза само: „Името ми е Петко, търновец съм.“
Ти казваш, че тоя човек излязъл измежду лозята, не го ли попита ти: откъде идваш от тая страна?
Попитах го, той ми каза: „Идвам от тъдява.“
Имаше ли у него оръжие?
Той имал два шестака, преди обаче аз не ги видях, видях ги после.
Когато дойдоха заптиетата, ти къде беше?
Аз спях, не [ги] чух. После дойде ханджията, заудря по вратата [и] аз станах тогава.
[Подписал]: Никола Цвятков
Зададените въпроси и отговори и показанията на споменатия Христо и Никола са записани в наше присъствие.
илкаде 1239 - 13 януари 1873 година.

РАЗПИТ НА ПОП СТЕФАН ОТ СЕЛО ГОЛЯМ ИЗВОР
януари 1873
Как ти е името, как е името на баща ти, откъде си, какво работиш, на колко си години?
Стефан, баща ми – Дико, изворчанин съм, от една година свещеничествувам, на двадесет и седем години съм.
Какво работеше преди една година?
Преди дюлгерствувах и учителствувах.
Къде се учи и ходил ли си в чужбина?
Учих се в Извор, в чужбина не съм ходил.
Познаваш ли мухтара Димитър. Ти си заклевал тоя човек, защо и в какво го закле?
Димитра познавам, обаче аз не съм заклевал тоя човек.
Заклевал си го да не говори никому за образувания комитет за бунтуване на българското население.
Аз си гледам свещеничеството, нямам абсолютно [никакви] сведения за такава работа.
В черквата, в която се намираш, има ли друг, освен тебе?
Освен мене има трима свещеници.
Защо не се говори за други свещеници, защо се говори така за тебе?
Аз съм беден човек, гледам си своята работа, защо говорят така за мене – не зная.
Ако Димитър дойде и ти каже в лицето, ти какво ще кажеш?
Аз не съм направил нищо, ако той, за да запази себе си, иска да изгори и мене, ще каже може би.
През време на очната ставка на поп Стефан с мухтара Димитър последният каза, че, след като му е дадена отровата, Марин Попов го завел заедно с Герго Стойков в къщата на поп Стефан. Поп Стефан отказа да го е заклел да не говори никому за комитета, [и] че той няма сведения за такава работа, Герго Стойков и Марин Попов заявиха, че не са водили Димитра в къщата на поп Стефана и нямат сведения относно заклеването му от поп Стефана.
[Подписали]: поп Стефан, мухтар Димитър, Гepго Стойков. Марин Попов.
Зададените въпроси и отговори, показанията и очната ставка на поп Стефана се протоколираха по-горе в наше присъствие.
илкаде 1289 - 13 януари 1873 година.

РАЗПИТ НА ТЕТЕВЕНЕЦА ТИХОЛ МАРИНОВ
13 януари 1873
Как ти е името, откъде си, какво работиш, на колко си години?
Тихол, на баща ми Марин, тетевенец съм, занимавам се с бояджийство, на четиридесет и пет години съм.
Какъв ти е хаджи Станьо?
Мой зет е.
Вие сте се събирали в къщата на хаджи Станя и сте правили събрания, какво се съвещавахте?
Аз никога не съм бил, не зная.
Как казваш „не зная“, [когато] бунтовническият комитет е правил събрания и ти си бил там, има [хора], които знаят!
Аз такова събрание и комитет не зная.
- Хаджи Станьо е твой роднина, ако това събрание стане в неговата къща, [може ли] да се вярва, че ти не знаеш?.
Аз нямам абсолютно [никакви] сведения за такава работа.
Ако дойдат [хора], които знаят, и ти кажат в лицето, какво ще кажеш ти?
Ако кажат, за да ме вкарат в беда, какво да кажа?
Когато се извърши очната ставка на Тихол Маринов с Марко Йончев от Тетевен, даскал Иван, Иван хекимина, Лальо Пеев и синовете на хаджи Иван – Станьо и Станчо, от тия Марко Йончев и даскал Иван казаха, че в началото не е ставало дума за комитета, че веднаж бил на събрание, че Тихол Маринов е дал за читалището или училището пари, и че веднаж бил на събрание, и че ако е бил на събранието, когато Левски чел вестник, на друго събрание не е бил.
Иван хекиминът и Лальо Пеев пък казаха, че не знаят дали Тихол е постъпил [в комитета]. Че не знаят Тихол Маринов да е постъпвал в комитета казаха още Станчо и Станьо.
25 зилкаде 1289 - 13 януари 1873 година.
Подписали: Тихол Маринов, даскал Иван, Марко Йончев, хеким Иван, Лальо Пеев, Станчо, Станьо.
Зададените въпроси и отговори, показанията и очната ставка на споменатия Тихол се протоколираха по-горе в наше присъствие.
25 зилкаде 1289 - 13 януари 1873 година.

ПИСМО ОТ АЛИ СЯИБ ПАША ДО ДУНАВСКИЯ ВАЛИЯ
[София], 10 януари 1873
До негово превъзходителство валията
Ваше превъзходителство,
Уведомяваме ви, че, като предоставяме на Софийското управление оригинала на съставените от комисията следствени протоколи на задържаните в София лица, по един препис, които наредихме да се изготвят, се изпращат приложено на Ваше превъзходителство и след като се прегледат от вас, да бъдат оставени на съхранение във Върховния областен съд. На вашите заповеди!
23 зилкаде 1289 или 11 януари 1288 (1873) година.
[Печат]: Ес-сеид Али Саиб

ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА ОТ АЛИ САИБ ПАША В СОФИЯ
14 януари 1873
Арестуваният напоследък в Ловеч шеф и организатор на бунта Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание срещу държавата, бил председател и подбудител на станалите бунтове, произнасяните от него речи и разпространяваните от същия печатни издания се разразиха в акции. Установява се, че е убил - за да попречи да бъде хванат от властите - слугата, когато е нападнал една къща в Ловеч, поради което, въз основа на султанския наказателен закон, се наказва със смърт. Протокола за това решение на съда пращаме по пощата, изпълнението на присъдата зависи от Н. В. Султана.

ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
Ваше превъзходителство,
Приложена към настоящето, представя се дешифрирана телеграмата, получена от негово превъзходителство дивизионния генерал Али Саиб паша - председател на образуваната в София следствена комисия, с която съобщава, че ще изпрати по пощата съдебния протокол досежно наказанието на заловения Васил Дякон Левски, за когото е било установено с положителност, че е вършил подстрекателска дейност в Ловеч, че се е одързостил със слово и дело да бунтува населението против султанската власт и да върши и други престъпления.
Тъй като, според постановленията на закона, такива бунтовници следва да бъдат осъдени на смъртно наказание, то след разисквания в малкия състав на Министерския съвет, реши се, съгласно същото постановление на закона, да се предостави на негово Величество Императора да издаде ферман за наказване със смърт и на тоя бунтовник.
Съставяйки настоящето тезкере, заявяваме, че каквато и да бъде императорската заповед, която ще последва, тя ще бъде изпълнена:
4 зилхидже 1289 - 21 януари 1873 година.

ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА НА КОМИСИЯТА
Когато завършиха разпитите на лицата, за наказанието на които се донесе с предишните протоколи, установи се, че именуемият Дякон Васил Левски е натоварен от страна на комитета във Влашко да подбужда и бунтува България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Османската държава. Той е разширявал кръга на бунтовническата дейност и на всякакви други действия и е бил предс

ама да мърсите името на Левски не е поносимо. Абе, байно, що не вземеш да умреш за свободата на България или да пратиш децата си да мрът за Отечеството, пък тогава давай исторически наклон на мнението си. То е ясно, че е пълно с разни етноси в нРБ, които имат разни интереси - небългарски или разни пижони се правят на разбирачи.
ЛЕВСКИ Е СВЯТ БЪЛГАРИН И НЕ Е НУЖНО, НЯКАКВИ ... попчета да ми кажат, кой ще е слепката на българщината.
Каква Свобода, каква България, без Русия и ... какво общо има СССР с Русия, освен, че едните избиха другите, така, че от три мъжки деца да не оживее нито едно...
Неблагодарници.
За мен и цар Освободител е светец, но мен никой не ме пита.
Аман от хазарска пропаганда от потурлаци.
А сега Венци и към теб - първите "автори" в посоката, която не ти харесва са другарят Васил Коларов и разбира се небългаринът Г. Димитров, та не рипай толкова, от вас - червените иде този прочит на историята ни, разрови се и намери книжката на "коминтерна".
Книгата "Авантюрите на руския царизъм в България" излиза в Москва през 1935 г., а за неин съставител се води някой си П. Павлович (явно псевдоним). А ето как самият Васил Коларов обосновава необходимостта от това издание:

Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната "освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на "независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация – от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал.

Хайде да смятаме
Прадядо поборник, оземлен с указ за това, отпусната му пенсия за поборничество Стамболовист, кмет По време на Сръбскобългарската зарязва кметството и на сравнително немлада възраст отива доброволец-отличен с медал През първата световна война , двама от синовете му/единият дядо ми/ са отличени с железни войнишки кръстове при Дуран колак-кавалеристи дядо и с наградна сабя/третият брат е малък/
Дядо учи във виена нещо след войната, там се запознава с баба ми /сръбкиня/ която работи в дамско ателие за облекло завръща се тук и започва работа в Локомотивния завод, прави къща и се захваща и с профсъюзна дейност Правят стачка и доколкото железниците са били военизирани през военния режим на деветоюнци , отказът от прекъсване на стачакта изправя пред военне съд трима от организаторите По скоро за сплашване ги осъждат на смърт-по един или друг предлог ги помилват и тримата дядо заради кръста и сабята, а и заради поборник баща Изселват го Той протестира по свой начин Той е бил ръкат и започва като ковач да се прехранва-отделно зъби е лекувал, а и билки-хоби му беше билкарсвото Та ковача слага кръста за език на хлопатара на коча в стадото което е завъдил, а забива в дръвник сабята в хамбара и рони царевица Клеветят го -отново съд , че се кощунства над награда за храброст и наградно оръжие Изселването става пожизнено, отнемат документално отличията му
двама от синовете му ще станат партизани Заради тях ще изгорят къщата му посред зима заедно с дамът и животните и зимнината Оцеляват с баба и малкият ми чичо поради солидарността на хората в селото
Питах го един път/живя дълго/ , как смята , че е минал живота му -Щастливо -ми отговори- Оцеляха децата и жребият пощади коня ми по време на войната -когато ги зарязват без храна и облекло на фронта, са теглели жребий, кой кон да изядат На дядо му провървяло Това им го организира елита български-офицерството и предприемачи и търговци Храна развалена, облекло негодяо се за нищо и избягал от фронта старш и висш офицерски състав
Баща ми пък е рекордьор по отличия-при това от четри страни Съветско е първото, после югославско, след това от регентите на монарха и по късно за екзотика и от Виетнам-лично дадено от Хошемин Показвал съм част от тях тук, а и на среща със съблогъри, когато блогът не беше сегашната клоака.
И баща ми и чичо ми пазеха афишите от наградата за "главите им" Колко още саможертва ти трябва от родата ми
За Левски И за мен Ботев и Левси са Святи Има още няколко, но няма да се съгласиш за тях
Поповете наистина се престарават/за Ванга също/, още повече че Борис първи е светия, а греховете му са къде повече-религиозно физическо прочистване..
Е него синът му налага канонизирането, но си е Светец от всякъде
Цар Освободител не бих го нарекъл светец, защото му налагат тази война Налагат му я руските хора Той не е бил готов за нея/и това проличава в сраженията/ защото руката армия/особено южното направление / е обезкървена от Кримската война В нашатавойна не ти ли правят впечатления финландските, полските и централните подразедления Южните са непопълнени .
А империите имат имперски интереси Великите сили и днес имат същите Войната в Украйна е имперска война
Западът се стреми да гътне и разчлени след това Русия, Русия се стреми да влезе в границите на Царство Русия И въобще наблюдаваме групиране по интереси на силните държави
И борбата за проливите не Османската империя на практика я спечели Западът Османлиите използваха враждата между Русия и западните страни и ги запазиха А враждата е много стара Още при Грозни Русия/или каквото е било тогава/ е обявена за враг на Британската корона -и така до днес Впрочем британци и руснаци са били единодушни единствено при обявяването на независимостта на България- Британия гласува в полза на България и е с Руси, основно защото Австроунгария е против Руснаците и плащат независимоста ни Руснаците имат следния израз"Англичанка гадит" Те също и нагадиха, но вече като СССР-спомогнаха много, че британците да имат територия съизмерима с тази на България...
Та драги ми свате, за мен Левски си е свят отвсякъде
Аз само съм постнал архивите от процеса срещу му и то не защото не се знаят, а защото разни прошляци си пишат каквото им наредят , или по точно за каквото им платят Имам предвид не съблогърите тук Утре ще им напишат, че на Василий Българоубиецът са му ходотайствали да ослепява от Русия и те ще го декламират в блога
А тук се вижда от самите разпити и признания на Левски, че той сам , самопожертвователно е вървял към смърта си в политическата част на процеса Че съратниците му са го тикали към бесилото също
За криминалната част , няма какво да говорим-тя е фактична и ясна От какъв зор ще трябва да се намесва Игнатиев, като повече от половината държави в света и повече от половината щати в САЩ ще го прекарат по същите състави -подготовка за въоръжен бунт и сепаратизъм , плюс предумишлено убийство И знаел ли е руският двор за Левски-те за пугачов разбраха , чак когато вдигна на бунт територия на две Българии, та българи , които и от процеса се вижда, че се бутат един други в казана ще се интересуват.
По нещоси приличате д дядо ми/правилния/ -той беше русофил и в червата си. До кандилото беше и цар Освободител/не си само ти/ Силно е да се каже съветофоб, но политическото устройство не понасяше
Основно заради извращенията с църквата Беше много силно вярващ и когато с попа се случеше нещо, го заместваше в служенията-предпочитаха го, бил по убедителен и в черкуването и извън него в живота

не говоря на теб, а на лицето пенсионерС, освен, ако си стигнал до там, че да не можеш да възприемаш елементарен текст.
Вашите саможертви ги знам, все сте живи и от "грязи в князи". Обратното е саможернва, а вашето го знаем, Венци. Така и така от въшкар ... и мишка, само въшкари и мишки се раждат, това е условно. Не може 70 000 години да си бил роб и нискоджендърна маймуна и за 45 години станеш Господар, нема как, освен при комунизма и СССР, което не е лошо, социален лифт му се вика.
За това и си го обичате другаря Сталин и внукът на готвача му Путин.
А де, а де - викай ми нарцисе на фона на изследователя песионтерС на "Васко Кунчев", че бил "нарцис". Може и да ми викаш левскар, нема да се обидя и русофил, също, даже ще ме накефиш. Нали съм ти казвал, че Александър III е спал в къщи в дома на пра пра дядо ми, далечната 1878 година, даже и тази къща ми откраднахте да ви ... мишките саможертвени.

1. Ако Левски е бил незначителна фигура, Граф Игнатиев не се е занимавал с него, нали така? Защо не стигаш изрично и категорично до тоя извод, темата е тая?

2. Казваш, Ботев е един от истинските великани. Кво е казал Ботев за Левски? Неговото мнение за Левски, за тебе не е ли важно? Нали е Великан според тебе? А май е бил и съвременник. Даже Левски му е бил и приятел.

Прочее, мнението на Захари Стоянов и Вазов, също съвременници на Левски, макар и не великани (според тебе), да го борим ли за слива?

Явно, като е гостувал Александър 3ти е оставил и генетични следи-по тоталитерен си и от Пиночет-недооценилите те на стадиона и до там Не разбираш ли, че със своите претенции за значимост и сой сам се обричаш на душевни страдания -откраднали ти наследствени имоти, наполеони, взели ти от живота....
Не един потомък на белогвардейци познавам, в Питер съм прекарал 5 години Познавал съм представящи се за аристократи, и някои вероятно са имали "синя кръв", която не им е донесла нищо друго освен незадоволени амбиции и чувство за прекараност-не са получили то що им се е полагало-а защо им се е полагало, кой да ти каже
На мен произходът ми е проситчък-единият ми дядо с някакъв си техникум в Австрия, другият учил в само в Свищов и като цяло работели за някого Като прибавим към мен и дъщерята на бояджията и шивачката/сватята ти/ , то родата ни трябва свещ всяка неделя да пали и за това , че е дишала и диша въздухът , който и ти си дишал
На снимки във Виборг се запознах , а и "познах" наистина княжна-беше директор на продукция н Ленфилм/домакин общо взето/ Приятна барашня на "първо четене", но по натам я виждаш как си трови живота -например , че "прислугва" на разни селянки/Гурченко например" и т н Сравнявайки я с дъщерята на бояджията и аз се кръстя, че се събрах с жена пълна с живот, а не с облаквателна книга Взели ти това, взели ти онова...Ами направи си бе човек твое
На Дядо ми му запалили къщата където бе интерниран
Ами на същото място направих друга -да седна да се оплаквам и да соча някого , че дядо му бил жандар и може би палил и той къщи Никоя къща не струва недоволството и похабен живот

Всички мои руски приятели от Ленинград (московците не се впечатляват толкова), мислят и изказват такива предположения, т.е. ти си напълно русифициран българо-сърб. За съжаление, пра пра баба е била вече починала, а доколкото знам, само в Анадола правят все още опити да заплодят мъж през отврестията му...
Еби мама му на царчето. Дай да обсъждаме мнието на персионерс, покани го да пише тук при теб, ще стане интересен дневник. Не ти чух мнението за книгата, която историците мислят, че е дело на В. Коларов (с Г. Димитров - това го чувах още 70-те години, не съм я чел освен от части, аз много обичам Г. Климов, примерно и ти сигурно си го чувал, няма как)с архивите.
Можеш да разказваш и за Владко Живков или за кака му, за дъщеричката... Жени, за Серегей, а защо не и мъжа на Пискова, такива работи са интересни за хората, ще подкрепя, ако пишеш повече теми с твоите изводи, те не са съвсем грешни, както те обвинява групата на брюкселските болельшници, някой боядисани ... нискоджендърни комунета по произход. Ето питам я тази... Пискова - дали не е от Шуменските другари, мълчат и се правят на пострадали от комунизма и фашизма.
Приклекна ли към Ванчето и Майчето, майчето не е за подценяване - хитро селянче, правилно омъжено напоследък, можеш и да споделиш, ако си имал срещи с Бойкикева - баба, с таткото на Тиквата, това са интересни наблюдения, опит, който можеш да споделиш, може и от СДС, някой другтари да опишеш, от библиотекарите - водещи ги офицери, за срещите си с руските посланици, предполагам, поне с Авдеев си се виждал, с Макаров, с другаря генерал от времето на началото на прехода ... забравих му името. Как во си помисли на 10 ноември или 9, когато чу новината, тук съм чел интересни спомени за това време, не си бил последният човек тогава. Историята има нужда от твоите спомени, мисли и такива работи, а не от глупостите на разни провинциални мишки... с добра посещаемост или от глупостите на Говедаров(не визирам него, ползвам го за събирателен образ на ... местните, "автентични" нагаждачи и наследствени доносници), които всеки съветофил може да чете, където и да е.