Срам ме е , че съм от хората....
Вижте клипа, заслужава да се види!

https://www.youtube.com/watch?v=Mj9wl2GpmMI&ab_channel=%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%

Трябваше отдавна де сме се досетили, че НАШАТА обич към кучето, обич ВЗАИМНА, трябва да има някаква връзка и с Вълка.
А Ти, Венци, може би няма защо да се срамуваш за хората. Има прекрасни хора. Едва ли и ВСИЧКИ вълци са рицари.
Познавам двама души, една жена и един мъж, каоито в детството са давили котета... Те не бяха далече от омраза и към хората. Но имаха и ЧОВЕЧНИ черти и постъпки.

за това, как едно момче спасява вълк от удавяне и после го опитомява, понеже вълкът се залепва за него. Не мога да не обърна внимание какъв любимец на овчарките е манафа. Те го подушват отдалече.

Ето това "и" ме прави песимист за човечеството. Имам чувстто , че поколенията деградират Да вземем най-елементарното, градския транспорт. Ти могъл ли си да си представиш когато си бил млад, че ще седиш в превозното средство , а възрастни, или жени ще стоят прави. Днес тинуйджъри те избутват за да влезат преди теб , да седнат и да забият поглед в телефоните.
Или влиза грубиян , пия и т н в метро, автобус и почва да се държи отвратително-никой не смее да се обади. Домашното насилие взима епидемичен характер и това става пред очите ни-в блока, на улицата, в работата виждаш резултатите от нощни изпълнения...Не ни касае, докато не ни се случи. Станали сме дезаинтересовани, станали сме и много страхливи Забравили сме що е туй уважение, самоуважение , признателност А вълците помнят...

Бил още млад ветеринар, когато прибрал от улицата ударена от кола котка, която е била с много малко шанс да оживее. Прибрал я рефлективно Лекувал я повече от две седмици и "маца" имала късмет Като укрепнала докторът я пуснал. След два дни намира
мишка пред прага си, след това врабец, пак мишка ...и така 7 пъти. Толкова котката оценила "работата " му-повече не се появила Пито платено:)

А пропо, историята с ветеринаря е чудесна.
Не, не сме страхливи, ВРЕМЕТО е опасно. Не знаеш дивака какво носи - я нож, я пищов. Нито знаеш с какво се е друсал.
Като ученик вървя с приятелката си в Надежда, и един каруцар се покашля предизвикателно. Аз го напсувах но не съм знаел, че е първенец между побойниците. Стигаме ние на спирка "надежденски хали" и каруцарят иде. Казва ми две-три думи и ми думва една глава в носа. Аз го ритнах в шкембето, ама ефект никакъв.
И НА МИГЪТ се нахвърлиха няколко мъже да спасят ученика от каруцаря!!!
Знаеш, че така беше.
В новите времена само два пъти съм се намесвал, заради дете. Иначе не.