Още на 22 септември “Блумбърг” публикува сензационна вътрешна информация, че най-големият европейски автомобилен производител - “Фолксваген” - разработва мащабен план за преместване на производството от Германия. От концерна не опровергаха информацията, като посочиха обаче, че не става дума за основните производствени мощности, а за доставчици на компоненти с енергоемки отрасли. В същото време под релокация се има предвид преместване на производствени мощности в рамките на Европейския съюз, по-близо до южните граници на ЕС и крайбрежието, където са разположени или ще бъдат разположени мощности за получаване на втечнен газ.

Леката версия за преместване обаче беше моментално погребана от експлозиите в двата “Северни потока”. Заплахата от недостиг на газ и електричество надвисна не пред доставчиците на “Фолксваген”, а пред основните заводи, разположени в Германия, Чехия и Словакия. Така на германския бизнес ясно беше дадено да разбере, че няма да се разминат с половинчати мерки и дори посочиха конкретна посока за преместване на производството - в САЩ, където му бяха обещани не само евтин газ, но и солидни данъчни облекчения.

Така започна голямото ограбване на Европа.

Холандската химическа компания ОКИ ТВ вече се е насочила към САЩ, като възнамерява да премести европейското си оборудване в индустриални обекти в Тексас. Европейските производствени съоръжения на “Тасла” ще бъдат сгънати и изпратени в САЩ. Сигнали да се премести дава и норвежкият производител на минерални торове “Яра”. Въпреки че Норвегия има достатъчно собствен газ, цената му се определя на британските и европейските фондови борси, което се отразява и на конкурентоспособността на норвежката индустрия. Трябва да очакваме, че в близко бъдеще големите инженерни и металургични холдинги масово ще направят изявления относно съкращаването на производството и преместването им в безопасно убежище.

Това означава, че развръзката скоро ще придобие лавинообразен характер. По този начин Щатите ще станат – вече станаха – основни бенефициенти от енергийната криза в Европа. В този смисъл „доброто за един американец е смърт за един европеец“. Преместващият се бизнес ще създаде десетки хиляди нови работни места, като ще забави спада на промишленото производство и инфлацията в самите Съединени щати. А бизнесът, който не се премести в Щатите, може да бъде изкупен. В контекста на свиването на фондовия пазар доларът става по-силен - съответният индекс продължава да пълзи нагоре. Предлагането на евтини и същевременно висококачествени активи в Европа ще позволи на Федералния резерв на САЩ скоро да рестартира печатницата без страх от инфлационни рискове.

Преместването на европейския бизнес ще налее масло а в огъня на социалното напрежение. Само във “Фолксваген” работят почти 300 000 души. Процесът на намаляване на производството и затварянето на фабрики ще бъдат придружени както от сътресения в компанията (почти половината от местата в борда на директорите на компанията се контролират от представители на синдикатите), така и в цялата страна. След машините и конвейерните линии няколко европейци ще отидат в САЩ - инженери и топ мениджъри, чиито задължения ще включват изграждане на бизнес и производствени процеси на новото място.

Неизпълнените социални и екологични задължения, задълженията към местните общности, намаляването на данъчните приходи в бюджетите на всички нива са неизбежна последица от процеса на релокация. В този контекст процесите на деиндустриализация представляват още по-голяма заплаха от вероятния недостиг на газ тази зима. Европейските газови хранилища са пълни до краен предел, а мерките за намаляване на потреблението дават ефект. Но европейският бизнес, за разлика от европейските политици, не мисли в термините „ден да мине, друг да дойде“ и вече взема болезнени, но неизбежни решения.

Националните регулатори ще се противопоставят на технологичния поток известно време. Те отлично разбират, че не говорим за краткосрочно командировка: бизнес, който се е преместил в САЩ, заедно с привилегиите ще получи и значителни задължения, от които ще бъде много трудно да се измъкне, освен това компаниите няма да имат нужда от това. Както в случая с прехвърлянето на значителна част от индустриалния потенциал на СССР отвъд Урал през годините на войната, по-голямата част от европейското производство ще остане завинаги в Северна Америка.

Описаният процес ще отнеме време. Това означава, че САЩ са заинтересовани не толкова от ескалацията на конфронтацията с Русия на украинска територия, а от максималното удължаване на конфликта и нарастването на несигурността. Само в този случай промишлената прахосмукачка ще може ефективно да изсмуче всичко от европейския килим.

Източник/ци: Началото на великото ограбване на Европа - Поглед Инфо