Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2022 21:51 - Защо хората не искат да чуят и да осмислят истината?
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 707 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 04.10.2022 07:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ницше е усетил тази човешка същност.

Когато питаш хората, как да живели при социализма, много от старото поколение ще ви кажат, че да живели добре.

За различните страни, отговорите могат и да ви учудят. Например в страните от бивша Югославие, тези, които са запазили добри спомени за социализма на Тито, са повече от тези, които не го приемат.
Ако питате някой по възрастен българин, той също може да каже, че при социализма и било "по-добре". По-интелигентните ще ви дадат за пример, как при социализма, коефициентът на Джини е бил по-добър, защото животът е бил по-добър, но няма да ви кажат, че в относителен план, спрямо други държави, България е била просто една изостанала страна, която е имала някакъв мимолетен десетгодишен възход, след което всичко е отишло по дяволите. Погазването на природните закони беше и остава в основата на социалистическото разбиране за развитие на обществото. А както знаете, това рано или късно се плаща и то яко. Е, платихме цената, ама и не съвсем. Като че ли още ще плащаме.

Когато им кажеш на такива хора, че това, което те не харесват в съвременното българско общество, се дължи именно на наследството на социализма, те не могат да го осмислят. Те си мислят, че това е заради демокрацията. Дори и не осъзнават, какво е това демокрация и че такова нещо никога не е имало по нашите географски ширини.

Те не могат да разберат, че демокрацията по социалистически е, властта да се предаде от шумкарите на децата на шумкарите. След това децата на шумкарите ще предадат властта на внуците на шумкарите. Това е постсоциалистическата държава, в която живеем и разбирането за демокрацията.


Тези хора не могат да видят, че целият политически спектър е ангажиран, да не кажа препълнен с шумкари, деца и внуци на шумкари или на техните протежета.

В България стана нещо подобно като в Съветска Русия, по време на НЕП-а. Шумкарите поотпуснаха малко икономиката, за да може народът да произведе нещо и страната да не умре от глад, защото в края на 1989г. се получи нещо такова. Заемите натежара, фондоотдаването спадна драстично Така е и сега. Народът произвежда, търгува, колкото му позволят. Колкото да се каже, че има свободен пазар. А на практика такова нещо няма. Това е истината. При Тачър социализмът отстъпи по-лесно - джандарите биеха с палките работниците, които искаха пари, без да се интересуват какво произвеждат и може ли това да се продаде някъде по света. Там социализмът не беше толкова политически обвързан и по-лесно се предаде. Тук обаче той е проникнал в мозъците на хората толкова, че трябва да се сменят поколения, за да избледнеят тези спомени и внушения.


Хората не искат да разберат, че всичко около нас е плод на човешкия труд и заобикалящата среда става все по-облагородена, когато този труд е ефективен и качествен. Когато този труд е свободен и продуктивен. И тези, които са били в Гулаг са правили пътища и те са строили ж.п. линии, но японските ж.п. линии са по-хубави, както и германските магистрали. Нали ме разбирате. Трудът си е труд, но политиката определя, дали този труд в крайна сметка дали е истински плодоносен или е кармично увреден, от насилие, принуда и страх.

Хората не искат да чуят и да осмислят истината. ЗАЩОТО АКО ГО НАПРАВЯТ, ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ СЛОЖАТ ВЪЖЕТО И ДА СЕ ОБЕСЯТ, ЗАРАДИ ТЪПИЯ ЖИВОТ, КОЙТО СА ВОДИЛИ. ЗАЩОТО СА ГИ ВОДИЛИ ЗА НОСА. ЗАЩОТО СА ГИ НАКАРАЛИ ДА ВЯРВАТ В ГЛУПОСТИ И ТЕ НАИСТИНА СА ВЯРВАЛИ В ГЛУПОСТИ.

ЗАЩОТО СА СЕ ОТКАЗАЛИ ДА ИЗБИРАТ. МОЖЕХА ДА ИЗБИРАТ МЕЖДУ ЛАДА И МОСКВИЧ, КАТО ЗА ЛАДАТА ЧАКАХА 11 ГОДИНИ, А ЗА МОСКВИЧА - 5. ТОВА БЕШЕ ТЕХНИЯТ ИЗБОР И НА ТЯХ НЕ ИМ ПРАВЕШЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ ТАКА НЕ Е РЕДНО. ТЕ ГО ПРИЕМАХА ЗА ФАКТ. ТОЛКОВА ЗНАЕХА ХОРАТА. ТОЛКОВА ИМ ПОЗВОЛИХА ДА ЗНАЯТ. ДОРИ КОГАТО ВИЖДАХА, КАК ДЕЦАТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ВЕЛИЧИЯ КАРАХА МАЗДИ И БМВ-ТА, ПАК НЕ "ВРЪЗВАХА КЪНКИТЕ" И СЕ ПРИМИРЯВАХА С ТОВА. ЗАРАДИ ОТКАЗЪТ ДА ЧУЯТ И ДА ОСМИСЛЯТ ИСТИНАТА.

Когато им кажеш нещо за възхода на Китай, те ти казват, че това е заради китайските комунисти, без да разбират и вникнат внимателно в същността на нещата, защото китайските комунисти са толкова комунисти, колкото Путин е руските демократи са демократи.

Народът живее с политически идеологеми. Веднъж запомнени, те не се променят. Те не разбират, че тяхното участие в политиката, но не само по време на избори, е най-важното условие за просперитет на обществото, те ти отговарят, че политиците са гадняри и те ги мразят. Добре де, като ги мразиш, защо гласуваш за тях? Отговарят ти, че избират по-малкото зло. А когато ги попиташ, дали не е правилно да избират по-доброто от доброто и ако те не го виждат в политическия спектър, защо не си задават въпроса ЗАЩО? Просто отказват да ОСМИСЛЯТ света. По е лесно, вечерта при семейството, с чашката ракийка, със салатката, с глупавия мач, който ще им отнеме времето, но ще им даде онзи емоционален заряд в изпразнената им от съдържание душа, с безкрайните приказки, колко струвало електричеството, дали ще има дърва за зимата, колко струва сиренето хляба и лютеницата...Те се виждат като част от чужд свят, в който те трябва да се приспособяват, за да оцеляват. СВЕТЪТ Е ЧУЖД ЗА ТЯХ, ЗАЩОТО ТЕ СА СЕ СЪГЛАСИЛИ ДА Е ТАКА. В битката за елементарното оцеляване какво друго може да ангажира ума, освен със самия процес на оцеляването.

И следва затваряне в черупката. Защото го няма ОСМИСЛЯНЕТО. Защото никой не ни е научил да мислим и ОСМИСЛЯМЕ. Нито училището, нито семейството, нито университета, нито на работа. Защото сме умрели отвътре. Раждаме се болни и уморени - и физически и духовно.

Защото сме отказали да избираме, да мислим и да осмисляме. Защото вместо УЧАСТНИЦИ в реалните събития на страната си, ние сме се съгласили да бъдем ЗРИТЕЛИ. Като на футболен мач. Вместо да отидем да поритаме топка, ние ГЛЕДАМЕ как някой друг рита топка. По-лесно е някак си да си ЗРИТЕЛ. Зрителите не осмислят защо са ЗРИТЕЛИ. Нямат толкова акъл.



Гласувай:
2



1. emelika - Освен зрители сме и критикари - за прикриване дефицита на акъл
04.10.2022 14:00
Но никога на себе си, с пренебрежимо малки изключения.
Как всяка наша клетчица се осъзнава като значима за организма ни и върши своята си работа неуморно, до краен предел? И как отделната личност не се осъзнава като също толкова значима клетчица в социалния организъм общество?
цитирай
2. kolevdobri - Няма друго нещо, което да критикувам повече...
04.10.2022 18:12
emelika написа:
Но никога на себе си, с пренебрежимо малки изключения.
Как всяка наша клетчица се осъзнава като значима за организма ни и върши своята си работа неуморно, до краен предел? И как отделната личност не се осъзнава като също толкова значима клетчица в социалния организъм общество?

....отколкото собственото си Аз. Но си мисля, че и това не е добър подход, защото се отива към самосъсипия. Благодаря за коментара!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3197286
Постинги: 6872
Коментари: 4298
Гласове: 2399
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031