Към това да споделя свои мисли, а и спомени относно бригадирското движение

ме подтикна статия на някоя си госпожа Амбарева във Фактор. Лична аз я видях за 

първи път в предизборните активисти на президента Радев, където си партнираше

с г-ин Волгин. Не знам какво " не се е отворило" на въпросната дама, но днес я виждаме

като "острие" сред дежурните автори на Фактор бг. Във връзка с годишнина от брига-

дирското движение , тя ни обяснява надълго и нашироко за вредата и унизителността 

на бригадирския труд-робски!?

Ще започнеа с това, че обществено положен труд  на доброволни  начала , не е

прецедент, нито се е зародил в България. И в СССР не е. Нещо повече, в СССР

студенстките бригади по време на ваканцията /обикновено в строителството-стройотряди/

бяха платени, при това добре платени. Студентите кандидатстваха масово за тях

и не всички имаха възможността да бъдат избрани. Участваха и чуждестранни студенти,

включително и от САЩ. Аз съм работил във Воркута например-строихме селище, близо 

до новооткрит рудник  Тоест това с безплатните студентски бригади /ученически там няма

, защото се завършва ср образование на 16г/  не сме го взели от русите, а от Запада и по

точно Западна Европа. Най разпространен е доброволния труд в Европа през 20 век 

в Германия, а и тя има нужда от подобен инструмент след двете катастрофални 

за нея войни. При това не е толкова доброволен-здрав си, но не работиш-не получаваш

купони за храна. В България бригадирското движение , колкото и да се говорят нелепости

е доброволно и постъпването в бригадирските редици в повечето случаи е било

съпровождано със завиден ентусиазъм. Масово са се вадели подменени "махленски"

/акт за раждане/  когато не са стигали година , а и две дори  до изискуемата възраст. 

Криели са се заболявания. Вгледайте се в масовите снимки, от лагерните строеве,

огньове, работни участъци и с ръка на сърцето говорете пак за робски труд ако можете.

Разбира се имало е и участници поради кариеристични подбуди, други с цел да

натрупат "актив" защото поради някакви най.често глупави обстоятелства са попаднали

в т нар "не наши хора", но като цяло възторгът е бил в много пъти повече. Лично аз

не съм чул от бригадир през 40 те и 50 те горчива приказка от бригадите.

Горчивина, а и озлобление срещу част от реформите, от начина на кадруване и 

управление съм чувал не малко, но специално от бригадите не.

Госпожа Амбарева не е лошо да сравни на какви обекти само са работели бригадирите-

проходи, пътища, жп линии-Димитровград и с колко оскъдна механизация...и от

друга страна да погледне обекти на "завет" , със сериозно финансиране, със модерна

механизация-Витошка, Графа" Дундуков, Царигратско шосе...Първото е "робски" труд,

второто е добре финансиран строеж. След вечерите на бригадирите оставаха следи от

лагерния огън, а дне от небригадирите спринцовки и за съжаление често виждаме 

и отишли се от нас поради свръх доза или изтощен организъм "свободни хора"!?

30 години след 9ти септември България от 6млн и нещо население стана 9 млн. Днес 

30г след 10 ноември сме отново 6 и нещо. 30 години след 9 септември бяха вече

космическа и ядрена държава , а тръгнахме от ралото и газеника. Днес сме клоака,

днес производството ни е малко над 20% от брутния продукт, селското стопанство

държи абсурдните 6% за страна с такива природни дадености . За сметка на това

имаме гей-паради, факелни шествия на неофашисти... Днес млад човек свободно

и почти безнаказано може да изнасили, убие, да си продаде органите, детето, сестрата

Днес ръкопляскаме , че ще имаме скъпи и модерни самолети-ръкопляскаме облегнати

на контейнерите за боклук-столови за голяма част от нас. Преди като отивах и се

връщах от "Народния" не се чувствах свободен-по" Съборна" все се виждаха ченгета 

заради американското посолство, Балкан/ Шератон/-днес се питам дали ми е по

свободно когато виждаме онази нещастница дето от години нощува в нишите на "Св

Петка" , "Детмаг" или във входа при бившето ЦНСМ. А тази жена е имала дом, обичала

е , може би  и робски се е трудила като бригадир-Днес е свободна!

Не ги разбираш ти тези работи Венци. За демократ като г-жата, трудът, особено физическият, си е робство, ами то така е и по Аристотел. Докато демократът с труд не се занимава, той е творец. Сега, друг е въпросът, че по времето на Аристотел, демократите са сътворили неща ценни и до днес, докато нашите демократи днес, творят май само г..на.

и една стара българска поговорка" Пораснаше пилци, по-баше квачки" Така и Аристотел-ученик на левичарчето Платон/впрочем Платон е принц, а Аристотел син на придворен лекар/ както си му е редно като набира малко акъл почва да отрича даскала си. Разбира се едно е критик да е аристотел, друго Амбарева-"две разници большие" както казват в Одеса

Имаше спомени на "златна" буржоазна младеж, попаднала на бригада край София. Контролът бил никакъв и контрите се съберали в по-скрито място да си пушат и да се надсмиват на "баламите"...

а в реала, не можеш да се добереш от тях до комсомол и партия. Окупирваха и марксистките катедри и идеологически редакции.

Само хубави спомени ми оставиха бригадите.
Отричането на постиженията на социализма стана задължително за "демократите" кариеристи.

защото българия бе върната във времената на Зола и Драйзер

Здравей, Венци-Валери. От бригадите ми останаха положителни спомени. Дори на последната среща на класа ми от гимназията си припомнихме. Иначе работата си вървеше и спомените дали е било тежко или не на селскостопанската бригада са избледняли.
Поздрави!

и с усет за почтеност. Дали идеалите в човек са наивни и илюзорни не е определящо. Важното е да имаш такива. Най ужасното нещо което се случи през последните 30години не е обедняването, а загубата на идеали. Припомни си сръбско българската война- млади хора оставят университетите си, или работата си и идват готови да защитят страната, готови на саможертва... Бргадирското движение през 40те и 50те
е подобна съпричастност. Бригадите тогава нямат нищо общо с нашите-било е трудно и рисково-някои и не се връщат. Тоест тогава е било норма да оставиш потта, дори здраве и живот за страната си, днес е норма да напуснеш държава и род

че все по-често се появяват посветени на Вас постинги в блога. Прав сте - някога бяхме държава с ядрени таквоз, днес Цецо и Боко ни превърнаха в клоака, от която само Кури и Румен могат да ни извадят. Докато не се откачим от НАТО и ЕС и не преминем към ОНД няма да се оправим.
Вдъхновен от Вашата фундаменталност, признавам, че в сърцето си тая малко завист - защо г/жа Радостина не се държи така мило и путканващо към мен, както към Вас. Вие сте доста по-млад от мен, но аз съм в пъти по-красив от Вас. Тъпи са жените....
За Вас прилагам линк с постинг, вдъхновен от Вашата фундаменталност, а вторият линк е с една закачлива песен, подходяща за г/жа Радостина:
http://planinitenabulgaria.blog/zabavlenie/2019/01/27/amerikanski-razmisli-2019-5.1643774
https://www.youtube/watch?v=gksVOxZX8u4

Ти си станал по - умен и не ми пишеш простотиите си. Това е добър признак. Слушай си сам музиката.