Постинг
14.11.2014 11:59 -
Не е " време да разхвърляме камъни"
Днес видях, че е изрисуван сегмента от Берлинската стена в градинката около НДК. Най вероятно някой е помислил , че отговаря по този начин на гаврата срещу ПСА в Борисовата градина.
Тоест отговаря на вандализъма с вандализъм. Преди време бе поруган и паметника в НДК на осъдените от НС и разстреляни политици , военни и членове на различни кабинети преди 9 9 1944г. Вероятно също реплика на поругаване на паметни знаци поставени по времето на социализъма.
Ще се намерят хора да кажат, че поругаването на паметници, костници/преди време беше поругана костницата на бойци от Ч армия в Лозенец/ построени от соца е нормално нещо/дори похвално/ тъй като режимът бил осъден от мнозинството на еди кое си Народно събрание. Същото може обаче да се каже, че и режимът в който участваха хората чиито имена са изписани на паметника пред НДК също е бил осъден от мнозинство на НС преди 10 ноември 1944та.
И така до кога? До кога миналото ще ни разделя, докога спрейовете и цинизмите ще съпътстват нашето виждане на историята, а от там и бъдещето. Осъждаме вандалите по гробищните паркове, а едва ли не се кефиме на подобни актове в центъра на столицата.
Да, паметниците разделят. Значи ли това , че трябва да ги бутаме и оскверняваме. След това няма ли споменът за това бутане да ни разделя още повече. Да воюваш с камъни е безсмислено дело. " Всеки камък си тежи на мястото"- и на времето бих добавил. За сега връщането на времето е действие с което се занимават единствено фантасти и определен брой учени ентусиасти .
На нас обикновените хора ни е даденя възможността да приемем и простим миналото. Без тази прошка нямаме бъдеще. Да простим без условие, да простим без да се питаме кой пръв и кой колко...
Да, паметниците разделят, понякога двойно. Можеш да видиш изписан на паметника в НДК например името на човек осъдил или затрил близък твой роднина и същевремено името на друг роднина разстрелян по решение на съда. Как да се раздвоиш, можеш ли да зачеркнеш със спрей само едното име , а да почиташ другото. Ако смятате , че това е само хипотеза попитайте автора на постинга.
И ще припомня библейския завет. " има време да се разхвърлят камъни, има време да се събират камъни"
Сега е време да събираме камъни. Да се съберем като народ защото иначе си отиваме.Да вградим камъните в темел вместо да ги боядисваме със спрейове. София е чудесен модел на времето ако се опитаме да го разберем и осмислим. Непрекъснато откриваме зидове, сгради, църкви, терми...Не съм видял следи от спрейове. Как искаме да ни запомнят, като градители или като "мърсители" зависи само от нас.
Тоест отговаря на вандализъма с вандализъм. Преди време бе поруган и паметника в НДК на осъдените от НС и разстреляни политици , военни и членове на различни кабинети преди 9 9 1944г. Вероятно също реплика на поругаване на паметни знаци поставени по времето на социализъма.
Ще се намерят хора да кажат, че поругаването на паметници, костници/преди време беше поругана костницата на бойци от Ч армия в Лозенец/ построени от соца е нормално нещо/дори похвално/ тъй като режимът бил осъден от мнозинството на еди кое си Народно събрание. Същото може обаче да се каже, че и режимът в който участваха хората чиито имена са изписани на паметника пред НДК също е бил осъден от мнозинство на НС преди 10 ноември 1944та.
И така до кога? До кога миналото ще ни разделя, докога спрейовете и цинизмите ще съпътстват нашето виждане на историята, а от там и бъдещето. Осъждаме вандалите по гробищните паркове, а едва ли не се кефиме на подобни актове в центъра на столицата.
Да, паметниците разделят. Значи ли това , че трябва да ги бутаме и оскверняваме. След това няма ли споменът за това бутане да ни разделя още повече. Да воюваш с камъни е безсмислено дело. " Всеки камък си тежи на мястото"- и на времето бих добавил. За сега връщането на времето е действие с което се занимават единствено фантасти и определен брой учени ентусиасти .
На нас обикновените хора ни е даденя възможността да приемем и простим миналото. Без тази прошка нямаме бъдеще. Да простим без условие, да простим без да се питаме кой пръв и кой колко...
Да, паметниците разделят, понякога двойно. Можеш да видиш изписан на паметника в НДК например името на човек осъдил или затрил близък твой роднина и същевремено името на друг роднина разстрелян по решение на съда. Как да се раздвоиш, можеш ли да зачеркнеш със спрей само едното име , а да почиташ другото. Ако смятате , че това е само хипотеза попитайте автора на постинга.
И ще припомня библейския завет. " има време да се разхвърлят камъни, има време да се събират камъни"
Сега е време да събираме камъни. Да се съберем като народ защото иначе си отиваме.Да вградим камъните в темел вместо да ги боядисваме със спрейове. София е чудесен модел на времето ако се опитаме да го разберем и осмислим. Непрекъснато откриваме зидове, сгради, църкви, терми...Не съм видял следи от спрейове. Как искаме да ни запомнят, като градители или като "мърсители" зависи само от нас.
Вълнообразно
Разликата между предишните и сегашните
По темата за еднополовите бракове като б...
Учтиви идилци от Дон в Париж
По темата за еднополовите бракове като б...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 5796
