, ч
–
 

БОРИСОВ И ПЪРВАНОВ : РЕСТАВРАТОРИ НА ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ВЪЗСТАНОВЕНИЯ ПАМЕТНИК НА ЖИВКОВ В ПРАВЕЦ

Днес, по вече установена традиция, българските медии канят събеседници да споделят спомени от навечерието на 10 ноември 1989 г., когато по заръка на Кремъл управляващите се преустроиха, за да се устроят за десетилетия напред с власт и пари, базирани на фалшифицираната история.

Чуват се какви ли не щуротии- например, че първият свободен митинг бил след 10 ноември, макар че той се състоя всъщност на 3 ноември, седмица преди падането на Живков, когато да си участник беше все още опасно. Няма да досаждам със спомени за собственото си присъединяване към него…

Също така категорично се твърди за голямата изненада от смяната на режима, а истината е, че за прехода към капитализъм най-доверените хора на режима са се готвили отдавна.

Моя милост чу за пръв път от един български банкер, че положението е много тежко, дори катастрофално и предстоят страхотни катаклизми още в средата на 80-те години. Трябва да съм честен: не му повярвах, продължих си относително безгрижното живуркане ( бях щастливо свободен човек като кореспондент на БТА в Бейрут, където нямах началник над главата си и бях приел опасностите от всекидневните бомби и снаряди, куршуми и отвличания на чужденци като цената, която съм готов да платя за тази относителна свобода).

Когато прогнозата за катастрофата на социализма се материализира в доклада на Петър Младенов след свалянето на Живков, в който наследството се определяше като „апокалипсис”, си зададох въпроса: какво ли са знаели по върховете на държавата, след като един банкер е знаел толкова много още преди 4-5 години, за да прогнозира апокалипсиса. Дали са стояли със скръстени ръце или са си подготвили отстъплението с цел настъпление, което наистина се случи след бързо прегрупиране?

Но да спра дотук, за да не изневеря на заявката си, че няма да ви занимавам с някаква претенция за частица от „героизма” , свързан с 10 ноември. Връщам ви към една ноемврийска публикация в ivo.bg от 2010 г., за която нямам абсолютно никаква заслуга. „Вината” е на Бареков, чийто сайт BNews се подмазваше на Борисов по онова време и публикува следното реформаторско- пардон, реставраторско интервю с внучката на Живков, в което тя хвали Борисов за неговия живковизъм, какъвто дори и в нейната партия никой не е проявявал.

Ще добавя само, че подобни суперлативи за Бойко сипеха и други „знакови” фигури, като завеждащата дружбата с преродения в Русия бивш Съветски съюз Светлана Шаренкова. Тя демонстрира близост с Бойко в интервю на 25 април 2012 г. в предаването „На светло с Люба Кулезич” в ТВ7, в което моя милост беше първоначално поканен от водещата, но забранен от началника Бареков ( и публично наруган от Кулезич с 10 минутна тирада без право на отговор) , след което бях заменен с Шаренкова като събеседник.

Същата се похвали в едно откровено електронно писмо (публикувано в ivo.bg миналия декември), че е направила действащия президент Георги Първанов „лице на отношенията между Русия и България” и както виждаме, лицето Първанов дефилира с дясната си ръка в орташкия кабинет между него и Борисов в днешно време.

Живкова благодари на Борисов за Живков

Иво Инджев ⋅ ноември 21, 2010 ⋅

Bnews:

Само Бойко е честен и оцени Тодор Живков публично
неделя, 21 ноември 2010 г.

Ива Капкова

Внучката на Тодор Живков оцени по достойнство честното признание на премиера Бойко Борисов в ефира пред Мартин Карбовски, че не може да бъде сравняван с бившия Първи, защото няма неговите заслуги за страната. Борисов може да се гордее с това, че го сравняват с Живков, смята Жени Живкова, която напомня, че той е единственият, признал честно приноса на дядо й, дори БСП не се е осмелила да го стори досега.
– Госпожо Живкова, чухте ли признанието на премиера Бойко Борисов, че не може да бъде сравняван с Тодор Живков, защото не е направил и частица от това, което той е създал в България?
– Да, чух го и след това го прочетох.
– Доволна ли сте, че най-сетне някой го каза на глас, и то не кой да е, а един премиер?
– Смятам, че това е една оценка на политик от новото поколение, която той даде, смятам, искрено, защото надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин. Това е една оценка, която до този момент никой друг политик от ранга на премиер или от позицията на Бойко Борисов, не е давал до този момент. И смятам, че това е изключително ценно и достойно от негова страна, защото моето мнение е, че той наистина мисли така.
– Тоест, вие смятате, че това е негова позиция и той не се е изтървал случайно в ефира?
– Мисля, че той не се е изтървал случайно. Смятам, че той е чакал удобен момент. И както в случая беше така поставен въпросът и беше направена така съпоставката между него и Тодор Живков – просто той каза това, което мисли.
– Отдясно го обвиниха, че реабилитира Тодор Живков и го заплашиха, че ще го клеветят в ЕНП?
– Не се учудвам от това, което се случва от страна на дясното пространство, защото те отричат като цяло всичко, което е свършено положително по времето на социализма. Така че реакцията им можеше да се очаква. За мен достойно и смело това, което направи премиерът Борисов, защото никой, дори от социалистическата партия, до този момент не е дал подобна оценка за времето на социализма и за това, което е построено, градено и това, за което са работили толкова много хора в България. Пак повтарям, че това наистина е една достойна постъпка. Надявам се, че премиерът Борисов би могъл в случая с много аргументи да защити тази си оценка.
– Мислите ли, че може да му попречи, чисто политически, заради поста, който заема, заради властта?
– Надявам се, че няма да му попречи. И затова пак казвам, че той може с аргументи да извади факти, на които да стъпи и да се базира, за да защити оценката си. И смятам, че така трябва да постъпи, най-вече заради себе си.
– А чисто човешки – като внучка на дядо си, какво изпитахте, като чухте думите на Бойко Борисов в първия миг?
– Аз лично почувствах едно удовлетворение.
– Изненада ли ви признанието му?
– Да, изненада ме в някаква степен това, че той се осмели публично да го каже, въпреки че аз знам неговата оценка, че е такава, но той не я споделял досега толкова открито и по този начин. Смятам, че това е една благородна и честна постъпка от негова страна, защото смятам, че той наистина го мисли.
– А вие намирате ли някаква прилика между него и дядо ви при съпоставката на портретите им?
– Съпоставката е интересна, естествено, тя би могла да бъде обработена така, че да е по-близка, чисто визуално. Смешна и интересна, нищо повече. Но в крайна сметка мисля, че Бойко Борисов би трябвало да се гордее с това, че го сравняват с един държавник, който е имал възможността, според мене, да направи наистина доста за България и да се задържи на този пост над 30 години.
– Мислите ли, че Бойко Борисов подражава на Тодор Живков, че го копира по някакъв начин?
– Не знам дали го копира, той го познава сравнително добре, по-скоро познава неговото отношение към хората. И ми се струва, че по-скоро Бойко Борисов се стреми да има човешко и достъпно отношение към обикновените хора, с което печели и което много други политици не правят. Така че в този смисъл бих казала, че може би има в някаква влияние от Тодор Живков, а не че го копира. Малко политици се държат по този начин непринудено с обикновените хора.
– Как живееше преди една година – тогава депутатът Евгения Живкова, сега само дизайнерът Жени Живкова? По-лесно, по-трудно, какво се промени за това време?
– По-спокойно ми е в момента. Имам много време за творческа работа, да се занимавам с бизнеса си. И това ме удовлетворява на този етап. Не съжалявам, че не се кандидатирах за сегашното Народно събрание.