Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 14:12 - За забравенити пътни знаци/на разрухата/
Автор: vencivaleri1951 Категория: Политика   
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Всеки е виждал ненужни, а и объркващи понякога пътни знаци по шосетата. Показват например някакви километри до даден град, а то градът "налапал" през това време околни села и километражът вече не отговаря на новите координати. Други показват отклонения към селца, а свърнеш ли по тях се убеждаваш, че селцата отдавна  ги няма. Естествено, че навсякъде по света има отмиращи населени места, окрупняване на административни центрове, но подържащите пътната инфраструктура служби отразяват своевремено промените. При нас пътните знаци обикновено се "подменят" от мургавите ни сънародници/ако са метални/ или от атмосферните условия. Бедата не е голяма наистина-подобна /подвеждаща понякога /информация не се отразява на ПТПтата. Има едни обаче забравени и неподменени пътни знаци които ме карат да стискам юмруци когато минавам покрай тях. Това са ограничаващите скоростта знаци поради опосност от селскостопански машини или излизащ от заводите транспорт.
Тоест знаците поставени някога пред излизащите на първокласен път други пътища от селскостопански дворове или заводи. Преди няколко дена свърнах/ и аз не знам защо си причиних това/ към бившето МТС на "Костинброд", а по късно и към бившия завод за плоскости в "Сливница". Знаех какво ще видя и на двете места, но стигайки стомахът ми се сви на топка и започнах да попържам само както в този край си знаем. Стопанските постройки полусринати, а в двора останали само грамадни гуми от бившите тежки  трактори и комбайни. Явно не са успяли циганите да ги нарежат и изгорят. Встрани и порутения наякога най-голям на Б полуостров птицекомбинат. Полето наоколо "не погледнато" от две десетилетия.
В "Сливница" заводът също в руини. Някакви хора увити в "парцали"/не само цигани/ ровеха в събореното да търсят парче желязо. В този завод работеха хиляди. Тирове товареха за Гърция, Турция, а и други страни  плоскости. Работещите в завода имаха едни от най-високите заплати в обработващата промишленост. Сега потомците им се ровят в боклука. Помня как чичо ми в продължение на години се "бореше" в МС и Планова комисия за този завод./далеко беше от морето където се стоварваше комски материал/ и как в края на краищата до Живков стигна, но постигна своето. Не си направи офшорка, не си направи имение, не остави и кой знае какво /материално/ след себе си. Доби се до финансиране обаче, и заводът даваше много години работа на града, а и околните населени места. "Сърце не ми даде" да се отбия и до съседното селце "Дръмша" където пък аз/с далеч по скромни възможности/ играейки си на "котка и мишка" с кредитните инспекторки/понякога и други игри:)/ успях да "отклоня" известни финанси за да се направи модерен за времено си/а и днес/ офцекомплекс за над 50000 овце-сега също в руини.
Питате ме кой ко е направил всичко това...Ние го направихме....Ние с бездушието си, ние с глупостта и наивността си...Е помогнаха ни тези с офшорките. Те създадоха ликвидационни съвети, те създадоха разрушителни синдикати и бордове.
Същите фирми които се редяха за плоскости изкупиха на безценица/плюс парици на ръка в офшорки/ модерно оборудване за много милиони. Сега купуваме кухни и мебели от гръцко, турско и проче. В "Дръмша" пък демократите -"победили за малко , но завинаги" назначиха ликвидационен съвет. Понеже нямали пари за заплати и транспорт/на съвета леки коли/ продали фуража. После понеже нямали фураж продали овцете. След като нямало вече овце продали селкостопанската техника, храдилните вани, доилните апарати...
Няма да повярвате. Всичко това съм го чел като рапорти до "силните на деня"/онзи победния завинаги ден/. Как се справили с трудностите и как ликвидационния съвет се самоиздържал без да търси пари от бюджета. Тъпотия и наглост. Тръгнах си толкова "пуст", че не можех вече и да псувам. На разклона за "селския ми дом" направих нещо което никога не съм правил. Слязох да хапна  "шкембе" в едно ханче. Макар, че имах още няколко километра до нас си поръчах и питие. Изпих /за първи път откогато карам/го в компанията на двама тираджии и няколко проститутки -две от които на възраст близка на тази на по големия ми внук/8ми клас/ Не бяха циганки./съдържателя не пуска ромки/ Държанието им подсказваше, че биха позабавлявали и белокос дядо/моя милост/ с овехтяващ вече  "Опел Корса". Не искам да казвам за какви пари се предлагат тези дечица защото ценя настроението Ви. Не ми помагна чашката "Руски стандарт" и си тръгнах по меланхоличен отколкото дойдох.

      Преди няколко дни един съблогър/впрочем родом от този край/ ми цитира казано пред конгрес на профсъюзите от  "Живков" и от доклад на Младенов за състоянието на икономиката през 89та. Да и двамата са били прави в съжденията си. И то е било само защото са правели паралел с най развитите държави-тези в които днес наричат българите "хлебарки". 
Ще кажа само на "всезнаещият "колега блогър, че по съпоставими с днес цени брутния продукт на страната ни през 85та година например би се изчислил на около 500милиарда лева/тоест няколко пъти по голям от днешния/, а средната работна заплата някъде към 1800.

Никой от гореспоменатите двама не си е и представял когато е говорел, че подобна зла и недостойна участ грози страната ни. За двадесет години без мор, война и природни катаклизми загубихме 30% от хората си. Повече от половината които останаха живеят в мизерия и се маргинализират. Да отидеш на лекар е скъпо, а на зъболекар е лукс. Познавам съвсем прилични хора които не помнят от кога не са влизали в театрална или концертна зала. Не са си купували книга, не са ходили на почивка. Разговорите им се въртят главно около парното, тока, погсяването на поредната вноска в банката...

  Не способни да дъвчем /поради липса на зъби/
преживяме едни и същи теми- Комунистите, руснаците, евреите  и Запада са виновни за всичко.
И понеже заедно със зъбите загубихме кураж и достойнство, предпочитаме анонимно и виртуално да показваме мускули на когото сме си нарочили и все чакаме някой да ни "оправи". И този някой винаги идва...и ни "оправя"
А ние сърбаме шумно  постната си чорбица и  тупайки се в епилираните си вече гърди  викаме: -"...Булгар, булгар..."

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vencivaleri1951
Категория: Политика
Прочетен: 5060489
Постинги: 1352
Коментари: 19559
Гласове: 5478
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031