Вчера приятел представи стихосбирка. Първата, а гони 60те. Не разбирам от поезия, но знам, че лош стих няма.  Искаш да кажеш нещо със сърцето си и го казваш. Няма как да не се получи  ако си честен.
Приятелят ми казва , че е късметлия след като е още жив. И наистина е така. Беше предаден...Беше предаден на заколение от гадове за зелени парици. Нали си спомняте за "Онзи списък". Е той е от списъка. Случайно е извън страната където е резидент и оцелява. Двама негови колеги обаче не успяват. Единият е намерен в кола на две преки от посолството ни с изтръгнати нокти, а главата му отрязана ...и на капака на колата. Другият има по хуманен край...Без видими белези за насилие с куршум в тила...
Приятелят ми е кавалер на ордени. С висока стойност...и карат. Никога не ги е слагал. Има високо звание, но никога не е слагал униформа. Има интересна биография, но никога няма да я сподели. Не че не му се иска да се "изфука ей така", но е отговорен мъжкар и знае , че подобно "изфукнване" ще застраши други.
Приятелят ми е състоятелен човек. Много състоятелен бих казал. От години не плаща данък Общ доход, не ползва никакъв друг превоз освен въздушен на повече от 200км. В последно време дори сам "шофира" във въздуха.
Приятелят ще кажат, че е закостенял и не търпящ "развитие" Не смени съпруга, не смени приятели, не смени идеология.
Приятелят ми е мълчеливец...Освен когато говори със сърцето си


                            На непознатия , който се
                            самоуби на 36 години от мизерия

                               Крещя! Крещи! Крещете!
                               Че ни разцепиха душите, като диня
                                и грабнаха мечтите от душите ни
                                С лъжи напиха ни, наместо вино.
                                Сърцата ни поръсиха с отрова.
                                 Изправиха народ срещу народа
                                Разлюляха разноцветна злоба,
                                измамиха и просяка, и сноба.
                                Патрициите "мъдро" увещават,
                                в една безконечна латернада:
                                " От хубаво по хубаво ще става!
                                Сега търпете, утре ще сте в
                                                                                      рая"
                                 Ешафодът зъби се очакващ.
                                 На плебея делника се свлече
                                 Животът му проскърца и се 
                                                                             смачка
                                Затова крещя! Крещи! Крещете!    

Много силно. Поздрави го!

Знам само , че е искрен. Поздравен беше достатъчно. Мен което ме изненада, е че този човек който е надвил на масрафа и на внуците си се вълнува в мерена реч от бедността на повечето българи. Пролетта се видяхме на по питие и приличаше на болник. Оказа се, че не беше спал повече от седмица след самозапалването във Варна. Явно тогава е написал тези редове. Този човек има сериозен бизнес, но е готов още днес да се раздели сголяма цаст от имането си само да живеем в по човешка и солидарна среда. Тук в блога рацни шутове които нямат "5 лева в джоба си" се правят на либертарианци