България е на първо място по бедни работещи в ЕС. 27% от българите получават заплати по ниски от прагът на бедността. Отделно безработицата е около 20%/реалната/ и отделно над 70% от пенсионерите имат доходи пак под прага на бедността. Тоест проучванията/чужди/ показват , че над 70% от българите живеят в мизерия. Защо стана така? Защо една наистина не богата държава, но далеч от беднотията се превърна в територия сочена укорително с пръст и пример за назидание. Защо един красив, грамотен и способен народ му се "затръшват вратите където и да почука". Защо от страна на розите и гласовете се превърнахме в страна на мутри и ефтини жени? Как така от нищото станахме за две три десетилетия космическа и ядрена държава и за още две десетилетия се връщаме отново в нищото. Как за две деситилетия земя-градина, обрасна в бурени и стърнища. Можем ли да си отговорим разумно на тези въпроси? На пръв поглед не. Ако се огледаме обаче в чия компания споделяме мизерията нещата някак си идват от само себе си. Подобно на България бедни са още четри държави в ЕС. Румъния, Латвия, Литва  и Естония. Румъния я оставяме защото тя е богата, голяма и има ресурс да излезе от това състояние. Ние с прибалтийците като че ли сме осъдени на мизерно съществуване години наред. Който познава Прибалтика от преди 90те знае че това бяха трите страни с най висок стандарт сред съюзните републики на Съветите. Имаха сериозно развита битова електроника, хранително-вкусова промишленост и корабоплаване./риболов и морски транспорт/ Да се устроиш в Рига, Талин, Вилнюс бе далеч по трудно отколкото в Питер или Москва. Как така икономиките на тези три страни рахнаха, а в Латвия и Литва според мен нещата са по зле и от България. Та тези страни бяха приети със симпатии от запада...уж като свои. Бяха приети без увъртания и претпазни клаузи във всички структори на ЕС. Сочеха ни ги за пример. Там соц партия не е управлявала/чак сега има вероятност в Латвия социалистите да спечелят изборите/, а работилите в служби, комунистически структури бяха лустрирани жестоко. Взаимоотношенията с бившата Метрополия бяха умишлено взривени /не без помощта на чичо Сам/ Бутаха се паметници, дискриминирано бе рускоезичното население до абсурдна степен. Торпилирани бяха руски проекти в региона. Северен поток бе забавен под претекст, че цапа екваторията  под аплаузите на янките. Янките ръкопляскаха, но цената платиха прибалтийците/вероятно ще ги последваме/.
Ако в България
началото на промените бе поставено от дейци на Компартията и социалисти на няколко пъти управляваха , то в Прибатиката левите партии бяха почти нон грата. Ако България запази сериозен стоко икултурообмен с Русия, то там бе сведен до минимум. Тоест за проблемите в момента на тези страни не могат да бъдат винени руснаци, комунисти, социалисти...И евреи не могат-почти липсват по понятни причини:( Как тогава тези три доста уредени в миналото държавици стигнаха до мизерията? Имаме ли и ние общо нещо с тях. На пръв поглед не, но само на пръв.
И в Прибалтика подобно на България след промените дойдоха да помагат безработни янки с проекти от типа--Ран-ЪТ. И В Прибалтика както и в България "Отворено общество" бе в дома си и негови кадри овладяха сериозни позици в държавите. И в Прибалтика подобно в България започна дива и безогледна реституция и приватизация. И там от сравнително развито производство и селско стопанство сега  разчитат на услуги и туризъм да пълнят Бюджетите си. И там туристите /главно от другите балтийски страни и Русия / идват заради ефтин алкохол и ефтини жени. Личното ми мнение бе, че с България и прибалтика бе проведен икономически експеримент по Фридман. Изтласкване силово на държавата от производство, селско стопанство, култура, спорт...Профанизиране на профсъюзината защита замествайки я с всевъзможни и недействащи неправителствени звена и организации. Премахване на почти всички социални придобивки. Силово ликвидиране на здравеопазване, образование и проче. Тоест достъпно здравеопазване и образование за елита, а останалите на късмет. Това е моделът на Фридман, това е моделът на джунглата. По силния оцелява, слабия-фелацио.