През !978 ма в един пролетен ден мама ми се обади по телефона и ми каза, чи имала уговорка с баба ми даотидат на опера, но тъй като и възникнал /на мама/ ангажимент ме помоли да отида аз. Не до там зарадван, но като добър внук и син съпроводих баба си. След представлението решихме да походим пеша. Минахме през площад "9ти септември"/тогава/ и баба ми неочаквано се спря пред мавзолея. Казвам неочаквано защото винаги когато беше минавала от там  до този момент минаваше набързо , без да гледа към гробницата и със стиснати устни и не лицеприятни мисли се четяха в очите и. Разбирах я, била е интернирана, синът и , брат и, и куп братовчеди за различен период са били лишени от свобода по политически причини. Този път обаче се спря, и се приближи  към мавзолея. Изтръпнах защото си помислих, че музиката  е разбушувала емоциите и, и кой знае какво ще ляпне там/въпреки късния час имаше чужденци които снимаха ансамбъла, гвардейците...Нищо такова , баба се приближи и каза:-Георги прости ми...клела съм те но не съм те разбирала! После си тръгна. Вървях след нея като вцепенен. По едно време не издържах мълчанието и я попитах. Какво те накара да го "опростиш"... Помълча малко и каза:-На върха щом си , още повече във военно време не може да си безгрешен. Него Бог ще го съди. За днешните билети аз се редих на опашка. С мойта пенсия от "Бакърената" /Като нетрудов елемент беше въдворена на работа там през 49 та/  Мога редовно да си ходя и без майка ти да ми плаща културната програма.
-Е и какво. Това никога не ти е било проблем.
- ДА, АЗ СЪМ МОГЛА И ПРЕДИ , НО ТЕЗИ ОТ БАКЪРЕНАТА НЕ!
Същата година държах кандидатски минимум./политикономия и език/ Вътрешно спорех с Маркс, с последователите му...Симпатизирах определено на Кейнс/още си го харесвам/ и си мислех, че собствеността не е толкова важно къде се намира, стига Брутния продукт и печалбата да са високи. Определено въпреки че го четях настървено не разбирах Маркс. /Тежнение разбираше имаше и в това, че родът на майка ми беше от"недотрепаните контри/ както горчиво,наистина горчиво се шегуваше тя. Бяха ме учили или бях учил по тях светила в политикономията...Брегел, Павлов, Розенберг...Научният ми ръководител като аспирант също беше сериозен учен, но за мен това"...ТЕЗИ ОТ БАКЪРЕНАТА НЕ" си остава  обаче за мен най доброто разбиране на Капитала. За мен е есенцията от анотациите които съм чел за тази Велика книга. Разбира се , че очаквам присмехаза изкуфялото ми бабе, как се е положило на комунетата и е предало своите, но просто споделих мои мисли, мои чувства, мои прозрения под музиката на Белини...   

аз уважавам правото на всеки да има свои разбирания за живота,който е бил преди.Тоталното противопоставяне на минало срещу настояще е като прът в колелото и спира свободното движение.Посяването на обиди,ругаенето в блогосферата и форумите не може да роди ароматния плод, носещ насладата за душата от човешкото общуване тук и помежду ви.Речевата плесница никога не може да бъде демократична, кой каквото ще да мисли и убеждава друго...останете си със здраве!:)

Благодаря! Бъдете и вие здрав!

Е именно щото всички се мерехме по "... ТЕЗИ ОТ БАКЪРЕНАТА..." я докарахме дотука.
Нормално е да има бедни и богати. Нормално е едни да получават повече, а други - по-малко. Също както е нормално един да е по-добър математик, друг - по-добър музикант, трети да е по-сръчен. Хората са различни. Социализмът се опита да ги направи еднакви.
А на "... ТЕЗИ ОТ БАКЪРЕНАТА..." им е през оная работа операта. Лющят ракия, слушат чалга и псуват властта, защото "не им давала". Никой нищо и никому не дава, драги ми комуняго. За всичко в тоя живот трябва да се бориш и да се доказваш. Но ти, дърти социалисте, това едва ли някога ще го разбереш.

Дано и по малко хора го разберат...

като чета, сякаш това не е било реалност, а е измислено от някой последовател на Оруел. Много хубаво,че споделяте спомените си, защото не е редно да се забравя такава диктатура, за да не се повтори, но това с „нетрудовите елементи„ направо е много оригинално.
Браво!!!!
За нас, родените в средата и края на 80те спомените Ви са направо научна фантастика, какво остава за по-младите. Толкова ми е фантастично,че не мога дори да ви съчувствам,защото мозакът не ми подбира тази реалност, макар че и моето семейство здравата си е изпатило, защото е било богато и не са искали доброволно да си дадат имотите „на заем„ на държавата.