Прочетен: 4203 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2010 21:55
През последните месеци се изговори много за цените на газа. Преобладаващите мнения беше за "гадните" руснаци ,които извивайки ръце и ползващи алчността на своята агентура ,в лицето на социалистите са ни наложили неизгодни договори. Последваха заплахи за загърбването на всичко договорено и поставяне на "бялата мечка " на задни лапки в ъгъла. След тази "артилерийска подготовка" поканихме "мечката" на "отстрел" и тя взе, че дойде. Дойде, но с лист, молив, и калкулатор. Оказа се, че "мечокът" доставя газа на "Дунав" на цена по -ниска /малко , но по -ниска от цените в региона/ и по важното, че тази цена е на половина от цената ,която идва до потребителя!? Разбра се ,че доставната цена се върти някъде около 300 долара ,а крайната около 600. / на 1000м3/ В цената на "мечока" са калкулирани проучване и добив на газа /при това в райони на крайния север/ транспортиране газта на хиляди километри до Границата ни с Румъния ,вероятно някакви административни разходи, някаква печалба и съответни сборове за страната. Интересно е обаче какво е калкулирано в другата половина на цената. Нея аз я наричам цената на гъзЪ. Как така и защо тя е почти равна на доставната цена. Повтарям ,в онази цена влиза проучване и експлоатация на находището /най често разположено в сурова климатична обстановка/ и транспортиране на извлеченото на хиляди км. От газоразпределителната станция на румънската ни граница най -дългия път е около триста км .като най -големите потребители /освен Топлофикация София/, торовите заводи са съвсем близо. Как така доставната цена се удвоява почти. Нека да погледнем какво съдържа втората половина от цената или както я нарекох цена на гъзЪ. Най -напред в нея се калкулира това ,което си взима държавата-ДДС плюс другите по -малки сборове. Защо държавата ,ако иска, /а и ако може/ не намали чувствително своите сборове, преди да търси снижение на някой друг процент у доставчика? Истината е, че не може да си го позволи. Истината е, че колкото по -висока е цената на газа, а и на всяка стока държавата печели от това. Дотам сме я докарали, че фиска ни зависи от няколко нещица и те са:сборовете по горивата, цигарите, алкохола...Дали ще се лекуваме по -добре, дали ще се образоваме по -добре, е в пряка зависимост от това ,което пушим, пием и изпускаме през аузпуси и кумини. Така е и в другите страни, но там в тъй наречената потребителска кошница делът на гореизброеното заема далеч по скромно място. Ние често правим избор дали да се храним ,или дали да се топлим. Тъй като без храна няма как да съществуваме, мръзнем, но тъй като в България и мръзненето/изключени радиатори/ струва скъпо най -често не плащаме топленето или мръзненето. Идва времето когато ще се разделим с жилищата си ,защото сме си позволили да студуваме безплатно. В цената на гъзЪ влиза /и то основно/ и калкулираното от газоразпределителните дружества. Тук според мен е зарито кучето. Погледнете "мечока" калкулира по -ниски разходи за транспорт на газ отСибир, да кажем ,отколкото нашите газовици от Дунава до Варна/тридесетина км/. Как и защо става така, кой И СРЕЩУ КАКВО го допуска това? Именно тези газоразпределителни дружества ни бъркат най -яко в джоба,/ а и държавата/ Точно затова след ,макар премерената, но и точна приказка на Зубков всички отговорни фактори забравиха тутакси рефрена за лошия бял мечок и побързаха да подпишат поредния най- изгоден договор...Защо нарекох тази втора половинка от цената на газа цена на ГъзЪ...Ами защото едни овластени хора ,седейки на задните си части, гледайки в тавана, правят едни цени...и оттам цена на гъзЪ. Обаче да си спомним народната мъдрост:" Гъз глава затрива" Впрочем не една си е отишла заради газа / в буквалния смисъл на думата/ през последните двадесет години.. Не искам да съм лош пророк, но ще си отидат и още...
Погледът на овластените съвсем не е в тавана, а в ръцете на онези, които искат лиценз за газоразпределяне.
И сумите никак ама никак не са за подценяване.
Щото гарантират местен МОНОПОЛ.
19.07.2010 15:17
19.07.2010 15:58
Не ги подценявай. На никакво ниво.
19.07.2010 23:56
20.07.2010 16:11
20.07.2010 18:24
21.07.2010 18:03
Лека вечер!
22.07.2010 08:25
22.07.2010 08:45
22.07.2010 14:57
26.07.2010 08:45
На Русия (не) трябва да се вярва
Огнян Стамболиев
15 години след Освобождението от варварското турско робство, през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана мечта на поколения предатели.. Книгата е издадена от големия български патриот- публицист, държавник, председател на Народното събрание, кмет на София - Димитър Петков (1858 – 1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както пише съставителят / : „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича наша освободителка .- Русия. Тези документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство , г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България...”
И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация. Ето какво казва за нея Димитър Петков: „От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава, са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото сме и досега.
На нашите читатели предлагаме заключението във встъпителната глава към книгата:
„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, или по-точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.
Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”
И един показателен текст от руските документи, с които изобилства книгата:
„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание. И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”
През 1993 г Русенското издателство Сексагинта Приста публикува тази уникална книга, но поради разбитата тогава мрежа на книгоразпространение, тя не достигна дори до библиотеките. Би било добре, ако бъде отново отпечатана. Ще ни бъде полезна.
