Голота

Стоеше мирната стопанка гола,
в неговата очна степ,
а той и носеше неволи,
от житейския вертеп.
След толкова удари,
ритник след ритник,
тя стоеше непринудено,
без стон и без вик
и с очи пресъхнали, забулени,
но носеше алена кръв по клепачите,
с душа отвъргната от неприятели.
Студено е всичко в кутията на времето,
а в сърцето пожари са пламнали,
никой не вижда лицето и бременно,
защото очите и стражи са станали!

Десислава Стоянова-liulina