Мистерията на молитвата
Както възвестява осветеното от времето Писание, учениците на мъдрия дърводелец, на възвишения „Равви“ от Назарет, отишли веднъж при него с молбата:
„Господи, научи ни да се молим!“
Тогава, както свидетелствува древният текст, единородният с Бога Учител на Живота ги посъветвал да не редят вече машинално, като незнаещите, традиционните дълги литании, а да употребяват само онези чудно хубави, прости думи, които и до днес са на устата на всички изповядващи – или мислещи, че изповядват в една или друга форма – проникнатото от любов учение на величавия Богочовек.
Но въпреки това и до ден днешен премалцина умеят истински да се „молят“, а още по-рядко се среща човек, който да е схванал какво означава да се „молим“ по възвишения и свят начин, посочен от изпълнения с любов Учител. – –
Наистина думите, които той – както разказва древният текст – е дал на учениците си, се знаят, – но и тези думи се „редят“ днес също така машинално, както навремето и другите, не особено ценени от него молитви. –
Молитвата си остава все така лишена от святост, колкото и елейна да е интонацията, с която се произнасят съдържащите се в нея думи, – дори и най-благоговейната медитация върху разкриващия се пред разума смисъл не прави още от повтарянето на тези слова истинска „молитва“. – – –
Ето защо отново е станало, изглежда, необходимо да се разясни какво всъщност представлява истинският „молитвен“ процес, – как думите на човешката реч могат да се подредят в „молитва“ и каква дълбока тайна се крие в молитвата!
Свещеното изкуство на древните жреци да създават „молитви“ и да се „молят“ истински е почти забравено днес, а там, където са се запазили все още някакви следи, то се изпълнява механично, бездушно или суеверно. –
Но дори и онези, които все още си мислят, че се молят, възприемат молитвата просто като молба към Божеството, като израз на признателност или на възхвала; те вече не знаят, че всички тези неща могат наистина да бъдат съставна част на молитвата, но съвсем не изчерпват нейната същност. – –
На никого не му идва наум, че и най-красивите думи на възхвала, на благодарност или на молба трябва първо да бъдат включени в един истински „молитвен“ акт, преди да се превърнат в „молитва“. –
Че „Бог“ е достъпен за нас единствено в нас самите, – че само най-дълбоко вътре в нас може да се „прероди“ в безкрайнократно, индивидуално самосътворение Живецът на чистото, вечно Битие: – това е първото нещо, което трябва непременно да се разбере от всеки истински решен да се научи да се „моли“!
В същото време трябва да му е напълно ясно, че на предвечния „Отец“ – каквото и тълкуване да влага вярващият в тази дума – е безкрайно чужд човешкият стремеж към признание или възхвала, – би било направо светотатство да се мисли, че Живецът на Битието очаква да бъде горещо „помолен“ от човеците, за да се „смили“ в края на краищата над тях, – защото „молбата“ като част от истинската молитва няма нищо общо с просешката нагласа, с която толкова хора се обръщат към „Бога“ на своето въображение. – –
Подчертавам изрично думите за „Бога“ на въображението, тъй като голямото мнозинство от хората не отиват за съжаление по-далеч от това порождение на своята представна способност, понеже поради недостатъчна или просто неправилна осведоменост смятат, че пътят към Бога извежда наистина нагоре, но във всички случаи е насочен навън. –
По този начин те няма никога да почувствуват живото Божество, просто защото не търсят там, където живият, вечният Бог е единствено достъпен за тях. – –
А в древното Писание е казано още:
„Търсете, и ще намерите!“
„Искайте, и ще ви се даде!“
„Хлопайте, и ще ви се отвори!“
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Нека спрем на това място и стихнали да изчакаме, докато скритата в тези слова тайна не започне да просветва пред вътрешния ни взор…
Аз пък ще се опитам през това време да изразя с думи онова, което се поддава на словесен израз!
*
„Търсенето“ може само тогава да доведе до намиране, когато търсим там, където действително е скрито търсеното от нас! –
„Искането“ в този именно смисъл, изключващ напълно каквото и да е „изпросване“, може да бъде успешно само ако искащият има правото да му бъде дадено! –
А „хлопането“ с цел да се получи достъп в Дома има само тогава изгледи за успех, когато хлопащият е напълно сигурен къде следва да хлопа и умее по такъв начин да похлопа на портата, че да бъде чут отвътре и веднага разпознат като човек, който е в правото си да очаква, че ще бъде пуснат! –
В случая обаче „търсенето“, „искането“ и „хлопането“ не бива по никой начин да се отделят едно от друго, защото само съединени те образуват – „молитвата“! –
Блажен е, който умее така да се „моли“!
Той ще бъде „чут“ още докато „хлопа“!
Нему ще бъде „дадено“ още в момента на самото „поискване“!
Той с абсолютна сигурност ще „намери“ онова, което „търси“ по такъв начин, че не може да не го намери!
Този молещ се ще почувствува в най-съкровените си дълбини какво искат да кажат думите на възвишения Животворец, казани някога на онези, които е смятал за достатъчно напреднали:
„Каквото и да поискате от „Отца“ в мое „име“, той ще ви го даде!“
В пълна яснота ще се открои пред молещия се смисълът на хвалебствените слова:
„Да се свети Твоето „Име“!“ – и той най-сетне ще разбере защо Учителят бе учил някога своите да се молят в негово „име“, тъй като:
„Всичко, що има „Отец“, е мое!“
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Молещият се по този начин ще осъзнае също с кристална духовна яснота, че „каквото и да се поиска“ от „Отца“ в „името“ на неговото собствено самовъплъщение, е вече дадено и предоставено от веки веков, макар че се нуждае от „поискване“, за да се изяви и като „явление“ във времето, – за да породи възприемани във времето последици…
Но да се научи така да се „моли“ може единствено онзи, който съумее изцяло да обедини собствената си воля с волята на „Отца“! –
А за човека, който умее да се „моли“, свързан с волята на вечния „Отец“, всяка една молитва – към каквото и да е насочена тя – ще бъде всъщност молитва за „криле“: – за онези криле, които наистина „отнасят по-високо от полета на орела“!
– – – – – – –
Източник: "Молитвата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: "ИРИС 95", 1995 г.
Преводач: Борис Стоянов
