Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2021 17:49 - Спомен за бай Джон и дипломата-поет-скулптор Румен
Автор: ogniangarkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1863 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В дните около трагедиите в дома за възрастни хора в с.Рояк и на автомагистрала „Струма” загубихме уважаваните дипломати от различни поколения,  ранг и формат Иван Станчов  и Румен Събев, пълномощен министър.

Прилики: двамата бяха светлооки, почтени патриоти, полиглоти.

Като редови дипломат Румен имаше професионална и езикова подготовка и мандати зад граница предимно в Азия - в Япония, Индия, Бангладеш, Тайланд, Либия и Малта, а на „Жендов 2” достигна до началник на отдел в дирекция „Азия, Австралия и Океания". Той имаше дарби и в изкуството и културата, бе поет и преводач от японски език. Румен подготви и няколко изложби, на които бе представил пред публика свои маслени картини, графики и скулптури (малка пластика). Колеги обичаха да се шегуват, че той е най-добрият поет (редом с дипломата, също „азиатски регионалист” + поет Красен Химирски), и скулптор сред дипломатите. Преди няколко години Румен Събев издаде третата си стихосбирка - този път с японски петстишия „танка". Увличаше се и по тракология, опита се да открие китайски ресторант.

Иван Станчов (наричахме го свойски в негово отсъствие преобладаващо бай Джон) бе оригинално явление в Българската дипломатическа служба през 90-те години на м.в. Широко скроен, не-чиновник, гражданин на Европа и света. Трето поколение дипломат, синя аристокрация за българските условия. През 1946 г. семейството му емигрирало в САЩ, от 1971 г. живял във Великобритания. През 1991-94 г. е посланик на България в Лондон. Бе ми шеф като министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова (17.10.1994 г.-25.01.1995 г.). 

Тогава бях началник на управление „Източна Европа и страни от ОНД” в МВнР. А на 8-12 декември 1994 г. бях включен, с министър Станчов, в състава на делегацията, придружаваща президента Желев по време на официалните му визити в Украйна и Молдова. В Киев при официалното посрещане ни  впечатли дълбоко изключителната мелодичност на украинския национален химн.

Спомням си, че тогава на отделната среща на Иван Станчов с украинския му хомолог Геннадий Йосипович Удовенко имаше проблем с преводачката от украински и на руски езици. За първи път ми се наложи да превеждам на български министър на руски език, въпреки че бай Джон владееше основните западноевропейски езици. По пътя за Кишинеу на чаша уиски в самолета министърът ме сондираше дали не е време да прехвърлим страните от ВГ 4 (Вишеградската четворка) Чехия, Словакия, Полша и Унгария в управлението за Западна Европа. Изразих мнение да поизчакаме, с опасението да не станат по-маловажни в по-голямото управление. И да не се самоподценяваме предварително. Бай Джон нямаше други логични аргументи освен настроенията сред Брюкселската администрация на тогавашната ЕО. Изразих тезата, че еврокомисарите си преследват своята европолитика и интереси, ние нашите. Имахме повечко работа от ВГ 4 по евроинтеграцията, но поне в управление “ИЕ и СОНД” по този критерий „четирите” си остават “белите държави”.

Служебният министър бе фин човек и се съгласи.

Той бе първият външен министър, който организира Коледен бал в сградата на Министерството от типа Виенски бал. Не се занимаваше и с политически уволнения и назначения. Двукратно бе съветник на наши президенти. За него се носеше слухът, че

в рамките на подготовката му за посланик в Лондон към края е задал въпрос – като доскорошен бизнесмен - дали като български посланик ще получава заплата. След като чул месечния й размер попитал уточняващо дали не става дума за еднодневен хонорар, който „можел да спести на държавата”.

След публикуването на книгата и появата на най-успешния български филм “Мисия Лондон” започнаха коментари около прототипа на посланика Варадин, чиято роля изигра във филма Юлиян Вергов. Познавачите на климата в посолствата ни в Лондон единодушно решиха, че прототип на Варадин в едноименния роман на Алек Попов е шефът на дипломатическата ни мисия в британската столица през периода 1998-2005 г., известен в МВнР с прякора Косъма. При когото авторът и сценаристът на лентата е бил аташе по културата.

До преди 10-15 години с познати срещахме г-н Станчов на бул. „Цар Освободител” и той се присъединяваше понякога на чашка кафе.

Сбогом, бай Джон и Румене! Оставате завинаги с България и с нас!

 

27 ноември 2021 г.

 

                                            д-р Огнян Гърков 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ogniangarkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 385605
Постинги: 238
Коментари: 89
Гласове: 283
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031