Толкова невинно чисто. 
Толкова естествено. Неподправено. С цялата си детска същност, Кирчо изразява несъгласието си със световните несправедливости.

Различно беше преди месеци, когато бащи, съпрузи, пораснали синове - всички отговорни към някого, натрупали стаж като миньори, някои хвърлили здравето си, повечето с ипотеки бяха силно притеснени, че заради евродирективи щяха да изгубят работните си места и да останат на улицата. 

Е, на тях Тагарев "благородно" им обяви, че ги чака във войската и който му се работило имал място в евроатлантическите редове, па дори и като пушечно месо, но най-малко - да убива.

Уродливите форми на живот и мерзавците, които се гавриха с болката им, убеждаваха обществото, че така трябвало и се надсмиваха над всички, които застанаха на страната на тези разтревожени обикновени български граждани, дали видяха такава покруса, такава болка, такъв гняв от страна на миньорите? 

Протестите им бяха "смешен плач", поне според МЕРЗАВЦИТЕ. И пак мога да изброя имената им, по-точно никнеймите на тези жалки анонимници, но що ли...Знаем си ги!

Различно беше по същото време, когато зърнопроизводителите излязоха на протест. Също бащи, също съпрузи, пораснали синове - повечето отговорни към някого, повечето не чак толкова богати и толкова печеливши, колкото ги изкарваха. Без съмнение, всички - спазващи еврорестрикциите, защото не може без да се спазят. Не можеха да купуват неодобрени посеви, да използват неразрешени препарати, да работят по начин, който не отговаря на евростандартите, да сеят там - където не разрешават екологичните схеми...или където просто някой е решил да забие перки. Това многократно оскъпи продукцията им и когато НЕСПАЗВАЩИТЕ тези рестрикции украинци, които са извън европейския съюз, започнаха да внасят зърно, имаше протести. 

Същите мерзавци, които малко по-късно се присмиваха на миньорите се пресмяха и на тях. Нарекоха протестите "смешен плач". Е, такова ридание някой видя ли!

Пак беше "смешен плач" реакцията на свиневъдите, чиито животни бяха убивани заразени или не. А години по-рано реакцията на отглеждащите дребен добитък в Странджа...

И в крайна сметка всички могат да видят, че животните на Анна Петрова, която се опълчи на изтреблението, останаха живи. Нито едно не умря. Дадоха поколение. Изправи се срещу лъжата, въпреки, че всичките НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ се опитаха да я тъпчат. Подкрепени от свои приятели - тролове или облагодетелствани от властта - блюдолизци. 

Е, има чепати характери. Тази жена не плака, тя просто заяви, че ще трябва да минат през нея. Има силни натури. Ето това е историческа личност. За разлика от повечето дръгльовци във властта днес, тя ще бъде запомнена и разказвано за нея в следващи поколения. Но всички други, които тогава защитаваха нея и животновъдите, бяха наградени с квалификацията "смешен плач". 

Колко смешно е да виждаш гладни?
Колко смешно е да виждаш разорени?
Колко смешно е да виждаш хора в безизходица!

По-скоро това на снимката ми се вижда смешно. 
Този човек е с желание да управлява цяла държава.
И се намира в институция, която не би трябвало да изглежда като дете от детската градина, на което са откраднали играчката. 
Смешно е.
Но е трагично, че цяла редица от лица, отхранващи се и отхранващи семейства не в мините, не на полето, нито в селскостопанските дворове, а с целувки на задници, са направили редичка зад дупенцето му.