С кехлибарени очи и душа небесносиня
ти ме срещна и открих, че обичаш за стотина.
Още в онзи миг разбра, че съм твоя. И гореща,
пълна с музика нощта, обеща ни много срещи. 

С разтуптяно в плен сърце обяви, че ме обичаш.
Чарът ти за миг превзе моята душа момичешка.
Днес блаженствам в красота и живеем в свят копринен,
в хармонична бистрота и любов небесносиня.

СкитнЯ
Дела Раи

Вълните не умеят да прегръщат.
А лятото танцува само в края си.
Листата ненаситно се завръщат
към корените древни на омаята.

Кръжат на воля, падат и се сливат
в безкрайната тъга на старо злато.
А заливите раждат самодивно
слънцата на цъфтящите разплати.

Морето е забравило погрома
в телата ни, прохладни от водите.
Брегът зове по дирите на спомен
една любов проскитала ми дните.

от книгата "Обожение"