Блогът на vencivaleri1951

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.12.2011 23:04 - Еленът

Автор: vencivaleri1951 Категория: Изкуство

Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.12.2011 01:53

Златна видя първия си елен в планината. Очите и широко се отвориха от възторг и с удивление гледаха грациозните му движения . Елегантните подскоци с които животното се предвижваше през стърнищата към близката кория сякаш осмислиха деня и. Скуката от ежедневието и рутината отстъпиха на заден план пред красотата и аристократизъма на великолепния мъжкар. Прииска и се да е кошута, да го последва... Не знаеше Златна, че грациозния самец в момента бе в смъртна опасност. Не знаеше, че елените не „тичат и не скачат за здраве” Не знаеше, че в тази минута животното се бореше за живота си и до голяма степен беше обречено. Тромавото на глед псе което неприятно лаейки навлезе след няколко минути в гората едва ли шеше да изпусне следата. Гонидбата можеше да продължи с часове, но яките челюсти на копоя методично щяха да се доближават до хълбоците на красивото животно. Щеше да дойде и момент в които щяха да се впият в тях и да извадят елена от гората докарвайки го до пусията. Там щеше да е и краят на елена. До края имаше време и сега подгоненото животно танцуваше в бяга си. Танцуваше и се сбогуваше. Сбогуваше се с дърветата, сбогуваше се с горските поляни, сбогуваше се с красивите върхари...Сбогуваше се обхождайки ги с невероятния си танц. Същия танц който хвърляше в нега кошутите и ги правеше покорни на желанията му. Сбогуването с кошутиту беше най тежко. Те носеха ласките му, носеха рожбите му...Утре те/кошутите, децата му/ също ще бъдат подгонени от този или друг копой. Ще усещат гнилия дъх на псето, злобата и усърдието му да се докара пред господаря си. Зъбите му болезнено ще се впиват в слабините им и в страха си, и болката си те ще започват своя танц на спомените. Псето се давеше от злоба. Зъбите му настървено ръфаха елена по краката.Дърветата пречеха на подгоненото животно да се завърти, да се отбранява. Единственият изход беше да се излезе на открито, но там го чакаше ловецът. По дяволите, зъбите и дъхът на псето го влудяваха. Гнусеше се и от микозата по козината на копоя. Излезе. Полянката беше позната-беше се любил тук. Върхарите и те бяха познати. И под тях се беше... Нещо светна пред него и след това удар в гърдите. Подхвърли го...Видя и ловеца идващ с нож към него да го довърши. Видя небето...и кошути в него...Чакаха го... Златна не видя това. Аз бях еленът.

Нагоре