Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2021 08:57 - 27.11.21
Автор: emi1ts Категория: Други   
Прочетен: 848 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 27.11.2021 09:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   *

image

С притчата,което избрах да споделя днес се срещнах преди доста време.Остави в мен незабравимо впечатление и до сега всеки път се замислям какъв е по-правилиния отговор на въпроса ,който задава главния герой в края ..:"..Какво означава нормални..?":)
Ще ми е приятно да споделим отговора:)

        ~~~  ~~~ ~~~

"Господ е голям шегобиец. И обича да наказва самозабравилите се:)) Така че, слушай, дете.... Имало един виртуозен танцьор. Нямало по-добър в цялото поднебесие. Но с когото и да танцувал, той вечно възнегодувал, че все не са му по мярката и категорията. Ту техниката недостигала, ту грацията не била онази, която се съотнасяла с музиката, звучаща в ушите му, ту отношението - ах, отношението пък въобще не било на ниво...

На Господ му омръзнало да слуша простотиите на Танцьора. Все пак дарбата, която Танцьора обладавал, му била дарена не от някой друг, а от Господ:)) А и никога не забравяй, че всички са Божии творения и заслужават най-малкото уважение за усилията си, колкото и разнопосочни и нецеленасочени да са те. 

Вследствие неоснователните оплаквания на Танцьора, Господ не се поколебал и го заточил. Но не вдън Тартара, както би направил събратът му Зевс. Само го "пуснал" в Царството на Сакатите.  

Потресъл се Танцьора. Цялата му слава и напереност изведнъж помръкнали. На какво приличало това? С кого щял да танцува Той, Великия, след като бил обграден само от недостойни - дотолкова нищи, че не можел да си представи, че изобщо може да се докосне до тях?! Застрадал той, тръшнал се като епичен герой и това продължило седмици и месеци, еони наред...

А Господ гледал отгоре и се смеел ли, смеел. 

 Защото заточвайки го - впръсвайки отровата на себеразтърсването, Той бил достатъчно благороден да не отнеме Първичния дар. Този дар все още пребивавал и осветявал Танцьора отвътре, макар самият той да бил външно помръкнал. Нито завладяващият ритъм бил напуснал привидно скованото тяло, нито небесната музика била отлетяла от покрусената му душа, нито духът му бил престанал да го зарежда с ненаситната страст за танцуване... Просто Господ бил задържал за мъничко спусъка към цялата тази енергия. Танцьра пак можел да бъде Великия... само да пожелаел това отново с цялата си душа. Но този път, без да  мисли за себе си и за собствената си, преходна слава:))

 Наплакал се Танцьора,  натръшкал се... И когато най-накрая се огледал наоколо, видял помръкнали хора, смачкани под тежестта на собствения си недъг. Възнегодувало отново сърцето му: нали такъв бил създаденJ) Осъзнал, че танцуването (му) било дар Божи и трябвало да го ... раздава с открито сърце и смирен, неосъждащ ум.

 Заловил се Танцьра да разръчква смачканите хора. Да им говори как най-висшето предназначение на човека е да танцува танца със себе си и с Бога. Отначало не му обръщали внимание. Всеки се бил съсредоточил в болката си. Той обаче се опиянявал от собствените си думи (Нали Господ не му бил забранил да бъде себиченJ) Така, упорствайки в своята “греховност”, Танцьорът малко по малко накарал хората да му обърнат внимание. Първо се скупчвали около него, защото от него струяла светлина. После започнали да слушат и думите му. Накрая един от тях се престрашил и казал: “Добре, щом казваш, че предназначението ни е да бъдем щастливи, научи ни на твоето щастие!” И подал изкорубената си ръка и се изпъчил в опита да разгъне сгърченото си о-две тяло.  

 Танцьора бил на върха на щастието си. Поел ръката на сакатия и го обвил в най-нежната прегръдка. Музиката, която звучала в главата му, изведнъж прогърмяла и навън, достигайки ушите и на останалите.  Танцьора отмерил такта и се понесъл заедно с партньора си из залата. Всички затаили дъх. Сякаш двамата не стъпвали по земята, а наоколо се носел неземен аромат.

 Оттогава Танцьора не оставял никого на спокойствие. А и те непрекъснато искали да се докосват до него: да научат движенията на тялото му, грацията на душата му и неукротимостта на духа му. Танцували денем и нощем. Докато най-накрая Господ се смилил. Появил се в залата. Никой не му обърнал внимание.Усамотил се Той в един ъгъл и наблюдавал с блага усмивка танцуващите хора. Там нямало вече сакати!

 Все пак Той се примъкнал неусетно до Танцьора. Потупал го по рамото. Танцьорът се обърнал, погледнал го с почуда и казал:

-          Какво мога да направя за Вас?

-          Ами искам да Ви върна в света на нормалните хора, там където можете да танцувате на воля с най-талантливите и най-прекрасните хора на света!

Нима? – отвърнал Танцьорът. – Та аз ВЕЧЕ танцувам с най-прекрасните хора на света. И какво по-точно означава “нормални”???   

       ~~~  ~~~  ~~~

image




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Всичко е в главата на Танцьора - н...
27.11.2021 20:56
Всичко е в главата на Танцьора - нормалността и уродливостта, и дори Господ. И сигурно в този живот е важно не толкова да владееш стъпката, ритъма, емоцията, колкото способността да увлечеш другите в своя ритъм, да им предадеш своята емоция, да ги накараш да повярват. Тази отвореност към другите, умението да отдаваш енергия, е истинският смисъл на съществуването, а способността да увличаш и водиш, да променяш, е наистина божия дарба, която бележи водачите.
За нормалността. Тя винаги е фиксаж, някакъв стандарт, усреднено ниво. В този смисъл конкретният акт на общуване не може да бъде "нормален", той винаги е различен, уникален, неповторим.
Много хубава притча! Благодаря ти, мила Еми! Приятни почивни дни!
цитирай
2. emi1ts - Благодаря мила Вени!
27.11.2021 21:11
donchevav написа:
Всичко е в главата на Танцьора - нормалността и уродливостта, и дори Господ. И сигурно в този живот е важно не толкова да владееш стъпката, ритъма, емоцията, колкото способността да увлечеш другите в своя ритъм, да им предадеш своята емоция, да ги накараш да повярват. Тази отвореност към другите, умението да отдаваш енергия, е истинският смисъл на съществуването, а способността да увличаш и водиш, да променяш, е наистина божия дарба, която бележи водачите.
Много хубава притча! Благодаря ти, мила Еми! Приятни почивни дни!

Чудесно е и истина споделеното от теб.Бих допълнила само,че е важно не само да увличаш със своята енергия хората и да ти повярват но е важно и в името на каква кауза го правиш!В случая с танцьора - той иска те да са щастливи"..най-висшето предназначение на човека е да танцува танца със себе си и с Бога..."което са успели да разберат хората около него"..“Добре, щом казваш, че предназначението ни е да бъдем щастливи, научи ни на твоето щастие!”Хубава вечер мила Вени! Прегръдки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emi1ts
Категория: Други
Прочетен: 1712833
Постинги: 583
Коментари: 3953
Гласове: 30810
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031