Богобоязливост или страх от Бога е религиозната концепция, че хората трябва да живеят в уважение, страхопочитание и подчинение на Бог. Страхът от Бог заема централно място в исляма и играе важна роля в другите авраамически религии - християнството и юдаизма.

Проблемите за Ада, Греха и Възмездието в апокрифа „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“

„Ходене на Пресвета Богородица по мъките“ е старобългарски новозаветен апокриф, преведен от гръцки първообраз около 10 век. Намира широко распостранение сред славяните посредством старобългарската книжнина и култура.

Произведението описва ада и наказанията на грешниците в него и има поучителен характер. Въпреки, че носи апокрифен характер, произведението се среща и в официалните книжовни сборници. Друго подобно произведение е „Видение на апостол Павел“, което описва както ада, така и рая.

Сюжетът на „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“ представлява диалог между Дева Мария и архангел Михаил, при който анафорично и стилистично посредством синкретичния паралелизъм е представена една апокалиптична картина на ада, за който е нарисувана следната картина от мъчещи се грешници:

    потопени до кръста в огнена вода;
    потопени до гърдите в огнена вода;
    потопени до шията в огнена вода;
    изцяло потопени,

като се различават четири категории грешници според прегрешението и възмездието, което получават

    мързеливите лежат, но на одри от пламък и огън;
    интригантите и клюкарите са закачени за зъбите и змии като зли думи постоянно ги хапят по лицата;
    клеветниците са закачени на железни куки за езиците;
    лицемерните Божий служители, свещеници и монаси, които не изпълняват своя дълг и мисия са изцяло потопени в огнена вода.

Най-тежките прегрешения според апокрифа са езичеството и ереста. Въпреки всички прегрешения человечески,

„     Господи, те са творение на Твоите ръце; по цялата земя прославят Твоето име...     “

, но за разлика от теб те са само хора и правят своя екзистенциален избор. Но и като хора те вършат грехове за които ще бъдат наказани. В края на апокрифа, по молба на Света Богородица, въпреки простъпките им, Бог дава едноседмична почивка на грешниците, защото в християнството Бог е не само наказващ, но и милостив (идеята за опрощението на греховете след разкаяние).

Картината на ада и страшните мъки в него е изключително художествено въздействаща върху читателя. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които са повлияни от този апокриф.

„Ходене на Пресвета Богородица по мъките“ е цитирана от Иван Карамазов пред Альоша Карамазов – главата „Великият инквизитор“ в романа на Фьодор Достоевски – Братя Карамазови. Смята се, че именно от „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“ италианският писател Данте Алигиери е взел идеята за мъченията от първата част на „Божествена комедия“ – „Ад“.