Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2020 17:57 - Псевдоантропософи представят псевдободисатва
Автор: bgmart Категория: Други   
Прочетен: 3438 Коментари: 1 Гласове:
-1

Последна промяна: 06.01.2021 22:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След появата си в началото на 21 век, „българският въпрос”, или този за Бодисатвата на 20 в., среща сериозна съпротива. Шумното му оповестяване не е особено резултатно, както признава Димитър Мангуров в своята книга: Беше ли разбран  Импулсът? С минимални изключения – естествено не, но важен е актът на излъчването, а времето за практическото му реализиране е въпрос на бъдещето. ... Във времето последваха множество опити за отхвърляне, омаловажаване или неглижиране на Откровението, както от средите на антропософите, така и от „братята”.[1]

Бялото Братство във Варна излиза общо с три броя декларации, обявяващи специално идеята на Мангуров за синтез на учението му с антропософията за „франкенщайнство”.[2] Застъпващият я по друг начин „конкурентен” писателски колектив Филипов-Павлов излиза със свое становище по въпроса, публикувано през 2007 г. в книгата „Бодхисатвата в 20 век”, в която съавтор е също д-р Димитър Калев. С това те изпреварват Димитър Мангуров, който пише книга по въпроса две години по-късно.

След разгърналите се (главно във Варна) вътрешни и външни битки и противоречия по темата, тя накрая стъпва и на международна сцена, представена от Филип Филипов и Преслав Павлов на антропософската конференция „Душата на Европа” през 2007 г. в Будапеща. На нея те, независимо, че са напълно непознати в Антропософското общество и без да са взимали никакво активно участие в дейностите му, както и независимо от общо негативната реакция на антропософите, без предупреждение я представят като официална позиция на българската антропософия. Вследствие на което в брой 19 на Антропософски вести от 2007 г.[3] излиза следното:

СТАНОВИЩЕ

на Управителния съвет на Антропософското общество в България

Управителният съвет на Антропософското общество в България счита за свой дълг да изрази становище относно материалите, публикувани в този брой с автори Емилия Маринова и Преслав Петров.

От съдържанието е видно, че авторите, участвали в Антропософската конференция “Душата на Европа”, проведена в Будапеща през месец март тази година, имат претенцията, че чрез доклада на Филип Филипов са изразили идея от името на Антропософското общество в България и подкрепяна от него. Това не отговаря на истината.

В писмата си до членовете Рудолф Щайнер пише: “Не може да се допуска Антропософското общество да бъде използвано от един или друг индивид просто като възможност да каже това, което той лично има да каже с едно или друго намерение. Обществото трябва по-скоро да бъде мястото, където се култивира истинската антропософия.” (Писмо от 17 февруари 1924 год.)

В конкретния случай – идеята, изразена за пореден път на конференцията в Будапеща беше представяна няколко пъти през последните години пред антропософите в България, но не получи тяхното потвърждение и подкрепа. Участниците са постъпили некоректно, ангажирайки солидарността на Антропософското общество в България с изразеното от тях мнение на една международна конференция, без да имат съгласие за това.

Управителният съвет на Антропософското общество в България категорично се разграничава от подобни изяви.

Георги Акабалиев – Председател на УС

Йордан Димитров – Зам. председател

Диана Ботушарова – Секретар на УС

Трайчо Франгов – Връзки с Гьотеанума

Лалка Фингарова – Връзки с обществеността

Васил Назъров – Касиер

 

В същия брой на вестника са публикувани въпросните два отзива от представянето на темата в Будапеща, от които особено впечатление прави завършващата част от този на Преслав Павлов, в която се казва:

„Като резюме от българското участие може да се обобщи, че с тази лекция беше повдигнат един въпрос, който макар и от доста време да съществува в българските антропософски среди, сега за първи път се поставя официално и на европейска сцена, като по този начин цели да привлече изследователския интерес на множество антропософи от чужбина. Времето ще покаже истинското значение и стойност на това дело, но независимо от резултата може да се изтъкне, че българските духовни традиции, както и наследените от нас древни традиции, привличат и ще привличат още повече вниманието на световната антропософска общност, която все още знае много малко за България – факт, върху който ние, българските антропософи, трябва да поработим.”

Тук, първо, трябва да отбележим невярната и подвеждаща информация, че разгледания въпрос от доста време съществува, т.е. вълнува българските антропософски среди. Под това той най-вероятно има предвид представянето му няколкото пъти пред антропософските дружества, без да получи одобрение. Преди това подобен въпрос никога не е бил обсъждан от тях най-малкото заради традиционно неутралното, да не кажем негативно, отношение на антропософите (особено старите) към учението на Петър Дънов - Учителя. То никога не е заемало трайна част от техния кръгозор, който като цяло винаги е бил чисто антропософски. Само лошото познаване на фактите от антропософския живот позволява подобен извод. Внушението, че той е по някакъв начин взаимопроникнат с този на дъновистите не отговаря на истината и подвежда незапознатите – особено чуждестранните антропософи. Второ, трябва да отбележим и противоречието в думите, или презастраховането с информацията, че независимо от резултата или ефекта от новината за „българския Бодисатва”, вниманието към нея все повече ще нараства в бъдещето. С други думи, както излиза, дори и да няма интерес към нея, какъвто е случаят, той.....все повече ще нараства! С което изследването се определя като безпогрешно!

В подобен стил на безпогрешност е и заключението на посветената на въпроса за Бодиствата книга на Павлов и Филипов, в което се казва: „Може би най-разумното поведение в отговор на хладното ариманично съмнение или жлъчната луциферична критика към тази нова теза е призивът опонентите й да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако й се противопоставим?! Нека духовно-научният изследовател, воден от вътрешния Христос, да се докосне по самостоятелен и независим начин до оригиналното Слово и методология на Учителя Беинса Дуно и по този начин сам да намери истината.”

От това, първо, става ясно, че книгата не е препоръчителна за изследователи без християнска нагласа, както и за такива, които макар и да я имат, нямат за водач „вътрешния Христос”. Кое обаче регламентира този вътрешен Христос и неговото водачество – това авторите не изясняват.[4] Второ, изводът в нея, че Петър Дънов – Учителя е Бодисатвата на 20 в., е обявен предварително за безпогрешен с класифицирането на евентуалните несъгласни критици като „ариманични” и „луциферични”! Непредубедената, свободна тяхна критика, нормална за всеки подобен случай, е изключена и дори застрашена с идентификацията на авторите с Христос.[5] Вместо критика, те препоръчват „самостоятелното и независимото” запознаване с „оригиналното Слово и методология на Учителя Беинса Дуно”, третирайки по този начин всички хора като начинаещи без възможност вече да са запознати с нея.

Последнотото изречение от горното изявление на Преслав Павлов завършва с препоръката „ние, българските антропософи трябва да поработим  [по въпроса за Бодисатвата]”. Тя изяснява желанието му, както и това на Филипов, българските антропософи да бъдат принудени да се занимаят с този въпрос, независимо, че някои вече го познават, но не приемат. Както и това, покрай него да бъдат накарани да се занимаят с учението на Петър Дънов – Учителя. Не става ясно обаче какво е дало право по онова време на Преслав Павлов да поставя такива задачи при положение, че е тогава бил съвсем начинаещ антропософ, напълно непознат на останалите в България и неотличил с нищо друго, освен с ненамерилата никъде признание въпросна противоречива книга? Вероятно усещането му за свръхантропософ, открил „синтеза” като никой друг – по подобие на Димитър Мангуров, който също го застъпва и смята, както Антропософското общество, така и Бялото Братство за упадъчни, а само „синтеза” между тях (какво означава това ще видим по-нататък) за прогресивен? Реално обаче въпросната книга, злоупотребата с нея в Будапеща, липсата на каквито и да било други позитивни антропософски изяви и пр. го представят, а заедно с него и Филип Филипов, в съвсем друга светлина – тази на псевдоантропософи, позволяващи си да се месят по груб начин в живота на останалите.[6]

Желаният „синтез” днес не служи за нищо друго, освен за налагане на учението на Бялото Братство над това на антропософията, както и на единия Учител над другия – както често става в сборника „Изгревът” на Вергилий Кръстев.[7] Той обаче е неоснователен, защото, ако беше такъв, тогава пътят на антропософите към етерния Христос щеше да минава през Бялото Братство, вкл. и за тези в чужбина, които никога не са чували за него. За съжаление на „синтезаторите” обаче те имат свой собствен мистериен път на развитие (макар и за сега нерезултатен), ясно указан от Рудолф Щайнер още преди появата на школата на Бялото Братство, заради което няма как той да е зависим от нея.

Днес, вече цели 20 години след първоначалното оповестяване на т.нар. „синтез” на антропософията и дъновизма въз основа на хипотезата, че Петър Дънов – Учителя е прероденият Бодисатва Майтрея, международната антропософска общност, също като тази в България, не реагира положително и това не е заради някакъв международен антропософски „анти-Дънов” заговор – друга екзотична и също така недоказана теория на Преслав Павлов, която той лансира в публичното пространство.

Бележки:

[1] Виж книгата му „Пътят към Аза”, Хелиопол, 2009

[2] Пак там

[3] https://www.aobg.org/files/newspaper/bg/aob19.pdf, стр. 10-13

[4] Книгата е пълна с такива недоразумения

[5] Това е в рязко противоречие със заявката в увода: "Екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел [не е определено кой точно е той и каква връзка има с екипа], чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход"

[6] Според двамата многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния организъм на Антропософското общество. Това състояние на нещата можело да се преодолее само с разкриването на „истината за Бодисатвата”, но „ред тъмни сили” – кои точно, не се казва, не позволявали това

[7] В книгата на Ф. Ф. и П. П. за това говорят, например, думите: „И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. 




Гласувай:
0



1. apostapostoloff - Петър Дънов е основател
21.05.2020 19:53
на малка и незначителна секта. Туй то. Толкоз.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93881
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031