Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2016 21:14 - Тези по долу редове са за " коста планинармето" и са един фрагмент към постинга ми от днес по рано
Автор: vencivaleri1951 Категория: Политика   
Прочетен: 3430 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
И искам да попитам Коста, дали музикалния поздрав към нас е и към жертвите на описаната вахканлия И дали "джелатите " са чели преди акта посланието на Свети Павел което Коста страстно ни препоръчва. Това по долу е Вашата България господа опоненти и ментални наследници Харалаков и началниците му



XIV
АДСКАТА НОЩ НА ИНКВИЗИЦИЯТА В СЛАВОВИЦА

Истината по мъченическата смърт на земеделския м[инистъ]р-председател е съвсем друга. Стамболийски и капитан Харлаков пристигат към 8 часа вечерта на 14 юни 1923 год. във вилата на м[инистъ]р-председателя край с. Славовица. По това време вилата е превърната в същински военен лагер. Тук са събрани голям брой подозрителни лица, облечени в полувоенна, полуцивилна униформа. Тънки и невзрачни фигури шарят насам-натам, като сенки в мрак. Беше се вече стъмнило.
Стамболийски е замислен, а джелатите, които го придружават, уплашени може би, не смеят да погледнат в очи своята жертва. Те пушат цигара след ци¬гара. Това е убийствено за Стамболийски, защото той не можеше да понася дима от цигарите на своите палачи. По заповед на Харлаков, Стамболийски бива заобиколен във вилата от въоръжени лица.
Настъпва кървавата и трагична нощ за Стамболийски. Една нощ, която не се поддава на описание. Но истината не може да бъде премълчана. И ние ще я предадем. Предсмъртните часове на Стамболийски са истинска трагедия. Джелатите му са безмилостни. Това не са човеци, а зверове в човешки образ. Инкви¬зицията над водача на селска България Ал. Стамбо-лийски започва.
Държането на палачите на Стамболийски е дръз¬ко и вулгарно. Те се нахвърлят върху довчерашния министър-председател и водач на земеделска България с ритници, хвърлят храчки върху чистото и неопетнено чело и го псуват най-безразборно и цинично. Не стига това. Започва и побоя.
Удрят му плесници, налагат го с юмруци. Водачът Стамболийски стои невъзмутимо, спокоен и понася стоически всичко щом като всичко това трябва да понася за доброто на България. Но дали всичко това не ще бъде за нещастието на българския народ?
Той вижда в присъстващите своите убийци, прозира в тъмните им души, разкрива пъклените им замисли и намерения. И пак търпи и понася всичко. Стамболийски знае, че ще умре мъченически. Хора¬та, които го заобикалят в този момент, непоносима¬та и тягостна обстановка, всичко наоколо, определя неговия трагичен край. Но все пак той смята, че тия хора могат да го пощадят заради благото на Бълга¬рия.
Той се обръща към тях с думите:
- Защо трябва да ме убивате, когато аз съм необходим на България? Какво ще спечелите с моята смърт? След години ще разберете, че действително съм не¬обходим на България.
Стамболийски с мек, добродушен тон, изпълнен с дълбока човечност, която е в състояние да трогне и най-коравосърдечния човек.
Но палачите остават безчувствени в тази трогателна молба на министър-председателя. Думите му остават глас в пустиня. Те не могат да засегнат закоравелите сърца на безчувствените убийци. На хората-зверове.
- Когато ме загубите, тогава ще разберете своята грешка и ще оцените моята загуба. Мен лесно ще погубите, ще обърнете България в арена на междуособни борби, ще хвърлите страната в мрак и ще опръскате градовете и селата на красива¬та ни родина с много невинна кръв. Това зная добре. Но аз зная също така добре, че с моята смърт не ще може да погубите идеята, за която се боря, идеята, която стои над всички ни, възвишената и велика идея за народа и родината. Знайте, че само тези идеи никога не умират. Те са вечни, както и България, до¬като ние - хората - сме преходни: раждаме се, живе¬ем и умираме. Ще дойде ден и ще ме потърсите, но не ще ме на¬мерите. Ще се опитате да върнете изгубеното, но не се връща онова, което е безвъзвратно загубено.
Така говори Стамболийски. Но никой не го чува. Никой не иска да се вслуша в думите му.
Моментът е драматичен. Палачите не спират да сипят хули и удари върху Стамболийски, на което той отвръща със следните изключителни думи, кои¬то са същевременно и завет към българския народ:
- Съобщете на новите управници на България, че в областта на вътрешната политика на страната са възможни всякакви опити. Но по отношение на външната политика България има един единствен път определен от времето, мястото и събитията - активна политика на българското споразумение и тясно сближение с всички славянски народи, а най-мно¬го с Русия. Всеки друг път води към гибел. Всеки опит, който не се съобразява с това ще бъде фатален за страната ни.
Нощта е обгърнала всичко наоколо в своя непрогледен мрак. Стамболийски е сам между своите пала¬чи, безпомощен и в невъзможност да се измъкне от хищните им лапи. Тук, в тази самотна вила, съдбата е предопределила той да намери своята трагична и мъчителна смърт. В една от стаите се разиграва страшната драма. В нея започва кървавата нощна вакханалия на обезумелите и жестоки убийци.
С нечовешки сили, със сетни усилия, Стамболийски носи на гърба си своите палачи, докато те с хрипкав пиянски смях се изреждат да се качат на „коня“. Палачите мушкат с ножовете си Стамболий¬ски, за да го накарат да върви по-бързо, по-лудо, да подскача, за да им достави удоволствие, тъй както воловарчетата мушкат с остен своите волове.
Пътят от зимника до стаите на вилата е път към най-голямата Голгота на Стамболийски. Този път е страшен и мъчно би могъл да измине, защото човек би трябвало да притежава огромни нравствени сили, неописуем героизъм и непоколебима физика.
Стамболийски мина по страшния път към височината, както Исус се изкачи на Голгота, с тази разлика, че Исус носеше на гърба си кръста, а Стамболийски носеше своите палачи, хора без срам и съвест. Той носеше, обаче, друг кръст - кръстът на земеделска България, на българския народ.
Тежки и мъчителни са часовете, които сигурно са се видяли на безсмъртния апостол на земеделска България цяла вечност, а на джелатите само някол¬ко мига на развлечение и удоволствие.

XV
ТРАГЕДИЯТА НА БРАТА НА АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ

Все по това време се разиграва и трагедията на брат му - Васил Стамболийски. Той е заловен и хвърлен в една воняща изба в с. Славовица. Неговата участ споделят и селяни, съподвижници и последователи на Стамболийски. Всички са подложени на тежък, мъчно поносим терор, при който палачите употребя¬ват всевъзможни средства, за да всеят ужас и страх преди всичко сред селяните. Обезвредени морално, селяните, палачите без всякакви усилия ще задигнат Васил Стамболийски. Това е планът, който те изпъл¬няват безпогрешно.
Селото отдавна е обезлюдено. Уплашените селя¬ни са се скрили в къщите си. Никаква светлина не просветва в нощта.
Тихата юнска нощ се нарушава само от виковете на брата на Стамболийски. Селяните в избата са из¬губили всякакъв кураж. Те се оттеглят и укриват по ъглите и стоят като неми свидетели на разиграваща-та се драма пред очите им, без да могат да го погле¬днат в очите, за да го окуражат.
За кратко време настъпва пълна тишина. Безмълвие зацарява навред. Тягостно мълчание обзема оби¬тателите на избата.
Изведнъж се чува шум, после вратата на избата се отваря и вътре нахлуват въоръжени лица. Чува се бумтенето на мотор, който угасва, докато въоръже¬ните се вмъкват в избата.
- Тъкмо ти ни трябваше! - извиква един от палачите. - Ела с нас, за да видиш брат си. Той те очаква...
Наближава полунощ. Селото е мъртво, пусто. Не се чува никакъв лай. Петлите още не са се обадили.
Престъпниците винаги действат през нощта. Това знае много добре Васил Стамболийски и отвръща на палачите, че той няма да тръгне, докато не настъпи деня.
- Хм, няма да тръгнеш ли? Как ти се струва това? - обръща се към него един от палачите и му посочва своя окървавен нож.
Васил Стамболийски стои неподвижен и безмълвен. Не! Той няма да се покори. Той е мъж и ще поне¬се всичко с героизъм.
Напразно палачите правят усилия да принудят Васил Стамболийски доброволно да тръгне.
Те са жадни за кръв, а когато измъчват, изпитват сатанинско удоволствие на звяра при вида на своята безпомощна плячка.
Палачите са решени на всичко, за да отведат Васил Стамболийски. Той трябва да присъства на мъчения¬та и трагедията на своя велик брат Александър.
И започват да се сипят върху Васил удар след удар.
Ножовете блесват в полумрака. Палачите ръгат безпомощния Васил Стамболийски с ножовете си. Земята се обагря с кръв. Но той не тръгва.
От минута на минута той губи сили. Страшно много го боли, кръвта тече, тече.
Селяните са потресени, ужасени от гледката. Но те нищо не могат да сторят, защото се страхуват да не си навлекат омразата на палачите, та да ги последва участта на Васил.
Изнемощял, обезсилен, едва държащ се на краката си, Васил Стамболийски вижда, че ще бъде убит. Все пак една искрица от надежда се крие у него и под влиянието на непоносимите болки, вследствие на забитите ножове по тялото му, той се оставя на произвола на съдбата. При това той не може да се бори, но е в състояние да се съпротивлява.
Въоръжените лица го измъкват насилствено, след като за по-голяма сигурност го връзват. После го хвърлят в автомобила.
След полунощ автомобилът поема пътя към вилата, гдето в това време Стамболийски понася жестокостите и убийствените удари на своите палачи.
Из къщите се подават уплашени хора. Те долавят сърцераздирателните викове на Васил Стамболий¬ски.
- Помощ!...
После, след някой миг, се чува нов, по-страшен, по-отчаян вик:
- Помощ!...
Виковете заглъхват в нощта и далечината.
Селяните са изтръпнали при вида на тази нечовешка картина.
Автомобилът пристига във вилата на Стамболийски. Без да губят нито минутка, палачите вкарват в стаята, гдето е Ал. Стамболийски, Васил, за да бъде свидетел и зрител на нечуваната трагедия на своя брат. Васил е завързан и цял потънал в кръв. По тя¬лото му зеят многобройни рани.
Самата стая е разхвърляна и по средата подритван и хвърлян от място на място е Александър Стамболийски. Подът е изпръскан в локви кръв, която е на¬поила дъските и която никога няма да бъде измита.
По стените на стаята на вилата ясно личат дупките от куршумите, които палачите изстрелваха, за да създадат една действително ужасна и кошмарна нощ на зверско престъпление.
Васил Стамболийски влиза в стаята, гдето пребит и окървавен лежи безпомощен неговия брат. Той се движи олюлявайки се и спира погледа си върху Ал. Стамболийски. Очите на двамата братя се срещат и разбират. Сълзи се търкулват по изстрадалите и изморени лица. Васил прави две крачки и се хвърля, за да прегърне своя нещастен, по-нещастен от него, брат, ала палачите го отстраняват.
- Тук не е място за сантименталности! - изкрясва един мъж с пиянско лице. - Имали сте време за по¬добни прояви.
Двамата братя се гледат безпомощни, очаквайки своята обща трагична смърт.

XVI
ПАЛАЧИТЕ РЕЖАТ СТАМБОЛИЙСКИ НА ПАРЧЕТА

Палачите не стоят без работа. О, сега започва ужасната дейност, която увековечава имената им на зверове в човешки образ.
- Ха, ха, ха... - ръмжи един от тях, приближавайки се до Александър Стамболийски с нож в ръка, хваща ухото му и го отрязва.
Той го гледа кратко време, после засмян до уши, го захвърля към ъгъла на стаята.
В това време друг, за да не остане по-назад от своя съучастник, реже другото му ухо.
Кръв се стича по врата на Стамболийски. Той трепери от болка. Отдавна ризата, и всичките му дрехи са потънали в кръв.
Палачите не бързат с жестокостите си. Те искат да мъчат Стамболийски и да причинят смъртта му от нечовешките мъки, които му създават. После един от палачите отрязва части от краката на Стамболийски, друг забива остър нож в бедрата и ги разкъсва, трети със зверска жестокост пори гърдите му.
И всичко това се понасяше от мъченика Александър Стамболийски. Ням и безпомощен свидетел на това нечувано престъпление, Васил, агонизиращ и очакващ същата участ, гледа как обезобразяват него¬вия брат.
Отрязани части от тялото палачите хвърлят в устата на Ал. Стамболийски и искат да го нахранят със собственото му месо. Те дават на Стамболийски да пие собствената си кръв... Каква зверщина, каква нечовечност! Каква невиждана жестокост!...
И Нерон, и Калигула, и Ландрю, и Вайдман биха завидели на тези убийци, чиито имена биха блестяли с яркост над всички останали.
За да трае по-дълго време тази кървава вакханалия и да бъде по-голямо удоволствието на палачите, последните не забиват дълбоко в тялото на жертва¬та си своите ножове, за да не издъхне Стамболийски преждевременно. 
Сега те започват да скубят косите му. Кичури от къдрава буйна и кичеста коса убийците държат в ръцете си и ги размахват във въздуха.
После захвърлени по пода и омърсени късове от тялото на Ал. Стамболийски, палачите дават на Васил Стамболийски, за да ги държи. Последният не може да се помръдне. И скоро започва да агонизира, да из-дъхва от собствените си рани и от ужаса, който пре¬живява, като гледа съсичането на родния му брат.

XVII
С КРЪВТА СИ СТАМБОЛИЙСКИ ЗАПИСВА ЧАСА И ДАТАТА НА СВОЯТА СМЪРТ

Жестокостите на спират, гаврите нямат край. Цинизмът не може да се предаде. Липсват думи да се оп¬ише, да се даде една картина на чудовищното дело на палачите.
Може би, през време на робството еничери не са изтезавали така жестоко българи, както това ста¬ва през нощта на 14 юни 1923 година във вилата на Стамболийски при с. Славовица, с водача на селска България.
Пред мъките и страданията на Ал. Стамболийски, пред трагедията, която се разиграва тази нощ във вилата при с. Славовица, бледнеят и най-ужасните картини от Дантевия ад. Сигурно и в ада страданията и мъченията не са толкова ужасни и страшни. Толкова непоносими, както тия, които са причинени на Ал. Стамболийски през кървавата нощ на юни 1923 г.
Стамболийски е насечен на късове. Неговото тяло, парче по парче, е раздробено на 75 късчета. Кощунството на безмилостните палачи на водача на селска България надминава човешката представа за ужас и жестокост. Часове под ред палачите режат с ножове¬те си тялото на Стамболийски. Часове под ред те се радват на своето зверско дело. И след полунощ, кога¬то приближава края на тази кървава вакханалия, те изхвърлят Стамболийски, нарязан на парчета и об¬лян в кърви, в двора на вилата му...
Палачите са уверени, че Стамболийски не е вече между живите. Те са доволни, че са завършили успешно своето пъклено дело.
След това те се оттеглят на съвещание в кървавата стая на вилата.
По това време Стамболийски изживява последни¬те си часове. Той намира сетни сили у себе си и успя¬ва на стената на старата постройка в двора да напише с пръст, потопен в собствената му топла и шуртяща кръв следния надпис: „12 ч. 14 юни 1923 год. Ст.“
Този надпис, написан с горещата алена и клокочеща кръв от разкъсаното тяло на Стамболийски е живият символ на мъченическата му смърт и остава кърваво доказателство, че на 12 часа през нощта на 14 срещу 15 юни 1923 година Стамболийски е бил жив. Макар и агонизиращ, той успява да напише със собствената си кръв съвсем ясно и пълно часа и да¬тата на своята трагична смърт и първите две букви на името си.
Последните минути преди да издъхне са непоносими. Стамболийски се гърчи в адски мъки. Тялото му потреперва, гласът му заглъхва в засъхналото му гърло. От устата му от време на време се изтръгва по някой глух стон. Този полумъртав човек е окъпан в собствената си кръв. Вместо пот по челото му и гър¬ба тече непрестанно кръв, докато той изгубва всич¬ките си сили и се отпуска завинаги върху мократа и напоена с кръв земя.
Една последна въздишка, въздишката по скъпа¬та Родина, се изтръгва от изстрадалите му гърди и Стамболийски издъхва.
В това време палачите потриват радостно ръце, надават пиянски викове от радост и пият с пълни чаши вино.
Стамболийски умира така, както умират великите хора: с достойнство той понася смъртта, стоически се справя с всичко, мъжествено преживява мъчения¬та и страданията, за да остане неговият дух вечно да витае над родната земя.
Ян Хус бе изгорен на кладата, заради своите идеи в тъмните времена на Средновековието, но нито идеи¬те му, нито името му умряха. Стамболийски бе съсечен от своите палачи, но идеите му не бяха унищоже-ни, те вдъхновиха и сега вдъхновяват много стотици хиляди българи.
Би трябвало да се сравни мъченическата му смърт със смъртта на реформатори и носители на нови идеи през средните векове, за да се разбере, че двадесетият век е създал по-страшни и по-ужасни убийци. Тогава виновниците биваха разкъсвани от коне, изгаряни или обесвани. И мъките, колкото да са тежки и непо¬носими, не биха могли в никой случай да се сравнят с мъките и страданията които причиниха на Стамбо¬лийски неговите палачи докато го ликвидират.

XVIII



Гласувай:
8


Вълнообразно


1. born - Както виждаме от цитираните редове за трагичния край на Стамболийски,
16.09.2016 21:51
имало е доста демократи през тези години и твърде демократично са се отнесли към него, брат му и останалите му сподвижници. Твърде умерена е била опозицията на Стамболийското управление. Мисля, че също така твърде е вероятно някои от твоите умерени опоненти да са техни преки наследници. Поздрави.
цитирай
2. vencivaleri1951 - Поздрави и на теб
16.09.2016 23:12
born написа:
имало е доста демократи през тези години и твърде демократично са се отнесли към него, брат му и останалите му сподвижници. Твърде умерена е била опозицията на Стамболийското управление. Мисля, че също така твърде е вероятно някои от твоите умерени опоненти да са техни преки наследници. Поздрави.


На тях по здрави!
цитирай
3. apostapostoloff - Това е някаква извратена, русофилистична
17.09.2016 15:57
белетристика. Баш за връзките с някаква идиотска болшевишка страна, обзета от хаос и междуособици ще говори Стамболийски, докато агнонизира. Да, агонизира, защото още в колата, на пък към Славовица, Харлаков и македноски джелати започват да го мушкат с ножове. В Славовица го довършват, като го режат парче по парче, като първо отряват члена му.

И някакъв идиот пише, че в тези най- страшни за него часове Стамболийски държи реч за връзки с Русия. Страна, която по онова време е в пълна изолация и няма никакво значение за света!

Ама ти, ти си още по- голям идиот, като ни губиш времето с тази "проза".

И още нещо. В края на краищата възгледите на Стамболийски в наши дни нямат вече никакво значение.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Стамболийски установи в страната миризлива оранжева диктатура
17.09.2016 19:51
и вкара в затвора водачите и първите хора на "буржоазните" партии. След "референдум", де. После заедно с оранжевата гвардия захвана тормоз над цялата държава. Накрая му спретнаха преврат, особено когато се "разбра" с Югославия за сметка на Македония. Войводите не можаха до го понесат. А и много други ядосани имаше.
Когато се подготвя преврата, допитват се и до Александър Малинов, който също е в шуменския затвор. Демкратът Малинов не есъгласен да се прави преврат, но не го послушват. Поради тази причина и след преврата е държан от Цанков в затвора - не е искал да влезе в Сговора, за разлика от демократа Анрдей Ляпчев, който се полакомява за власт и наследява Цанков през 1926 г. Не преигравйте, оранжевите и червените си заслужат отношението, даже им е било малко, щом и до днес ги има и досъсипват държавата. Но като я съсипете, цървули, и вие ще загинете. Така че победители няма да има.
цитирай
5. wasp - Венци
17.09.2016 20:51
Стамболийски освен всичко друго е и национален предател за което е бил осъден от македонските комити на смърт.

Друг е въпроса дали е заслужавал точно така да умре.

А има и друго в копираните текстове които си постнал има много фантасмагории...
цитирай
6. hipospadias - Убиецът-инквизитор Харалаков, в наши дни е обявен за жертва на Народния съд,без да е рязан парче по парче, като Стамболийски.
18.09.2016 14:53
Убиецът-инквизитор Харалаков, в наши дни е обявен за жертва на Народния съд,без да е рязан парче по парче, като Стамболийски.Роден е през 1888 година в град Габрово. Завършва ШЗО, като запасен подпоручик през 1910 г. На действителна служба, като подпоручик е от 1913 г. Уволнен в запаса през 1928 г. Участва в преврата през юни 1923 г. и в потушаване на съпротивата в Пазарджишко, като командир на военно подразделение, което залавя Александър Стамболийски и го предава на чета на ВМРО, която го ликвидира. Осъден на смърт от Народен съд и разстрелян през 1945 г.
Убиецът-инквизитор Харалаков, в наши дни е обявен за жертва на Народния съд,без да е рязан парче по парче, като Стамболийски.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vencivaleri1951
Категория: Политика
Прочетен: 5060475
Постинги: 1352
Коментари: 19559
Гласове: 5478
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031