Прости ми Никола,
че нямам кураж
по твоите дири да стъпвам
и думи които нищо не струват
 в мерена реч да кажа  опитвам
т
Прости ми Никола,
че руша твоя завод за живота
, и че пак децата ни мрат 
без слънце, без хляб...
в задушни коптори

Прости ми Никола
че трохичка нямам 
от твоята Вапцарова вяря
На бронебойни патрони гръд
не обричам,
с живота не съм в разпра...
но питай ме дали го обичам?

Прости ми Никола,
че сам се ограбих...
и останах разнищен
И както ти го написа,
след грабежа станах аз нищо!

ГЛАБИЛИ НИЩО
НО ЕДВА ЛИ
БИХТЕ
СТАНАЛИ НЕЩО