Постинг
14.11.2014 11:59 -
Не е " време да разхвърляме камъни"
Днес видях, че е изрисуван сегмента от Берлинската стена в градинката около НДК. Най вероятно някой е помислил , че отговаря по този начин на гаврата срещу ПСА в Борисовата градина.
Тоест отговаря на вандализъма с вандализъм. Преди време бе поруган и паметника в НДК на осъдените от НС и разстреляни политици , военни и членове на различни кабинети преди 9 9 1944г. Вероятно също реплика на поругаване на паметни знаци поставени по времето на социализъма.
Ще се намерят хора да кажат, че поругаването на паметници, костници/преди време беше поругана костницата на бойци от Ч армия в Лозенец/ построени от соца е нормално нещо/дори похвално/ тъй като режимът бил осъден от мнозинството на еди кое си Народно събрание. Същото може обаче да се каже, че и режимът в който участваха хората чиито имена са изписани на паметника пред НДК също е бил осъден от мнозинство на НС преди 10 ноември 1944та.
И така до кога? До кога миналото ще ни разделя, докога спрейовете и цинизмите ще съпътстват нашето виждане на историята, а от там и бъдещето. Осъждаме вандалите по гробищните паркове, а едва ли не се кефиме на подобни актове в центъра на столицата.
Да, паметниците разделят. Значи ли това , че трябва да ги бутаме и оскверняваме. След това няма ли споменът за това бутане да ни разделя още повече. Да воюваш с камъни е безсмислено дело. " Всеки камък си тежи на мястото"- и на времето бих добавил. За сега връщането на времето е действие с което се занимават единствено фантасти и определен брой учени ентусиасти .
На нас обикновените хора ни е даденя възможността да приемем и простим миналото. Без тази прошка нямаме бъдеще. Да простим без условие, да простим без да се питаме кой пръв и кой колко...
Да, паметниците разделят, понякога двойно. Можеш да видиш изписан на паметника в НДК например името на човек осъдил или затрил близък твой роднина и същевремено името на друг роднина разстрелян по решение на съда. Как да се раздвоиш, можеш ли да зачеркнеш със спрей само едното име , а да почиташ другото. Ако смятате , че това е само хипотеза попитайте автора на постинга.
И ще припомня библейския завет. " има време да се разхвърлят камъни, има време да се събират камъни"
Сега е време да събираме камъни. Да се съберем като народ защото иначе си отиваме.Да вградим камъните в темел вместо да ги боядисваме със спрейове. София е чудесен модел на времето ако се опитаме да го разберем и осмислим. Непрекъснато откриваме зидове, сгради, църкви, терми...Не съм видял следи от спрейове. Как искаме да ни запомнят, като градители или като "мърсители" зависи само от нас.
Тоест отговаря на вандализъма с вандализъм. Преди време бе поруган и паметника в НДК на осъдените от НС и разстреляни политици , военни и членове на различни кабинети преди 9 9 1944г. Вероятно също реплика на поругаване на паметни знаци поставени по времето на социализъма.
Ще се намерят хора да кажат, че поругаването на паметници, костници/преди време беше поругана костницата на бойци от Ч армия в Лозенец/ построени от соца е нормално нещо/дори похвално/ тъй като режимът бил осъден от мнозинството на еди кое си Народно събрание. Същото може обаче да се каже, че и режимът в който участваха хората чиито имена са изписани на паметника пред НДК също е бил осъден от мнозинство на НС преди 10 ноември 1944та.
И така до кога? До кога миналото ще ни разделя, докога спрейовете и цинизмите ще съпътстват нашето виждане на историята, а от там и бъдещето. Осъждаме вандалите по гробищните паркове, а едва ли не се кефиме на подобни актове в центъра на столицата.
Да, паметниците разделят. Значи ли това , че трябва да ги бутаме и оскверняваме. След това няма ли споменът за това бутане да ни разделя още повече. Да воюваш с камъни е безсмислено дело. " Всеки камък си тежи на мястото"- и на времето бих добавил. За сега връщането на времето е действие с което се занимават единствено фантасти и определен брой учени ентусиасти .
На нас обикновените хора ни е даденя възможността да приемем и простим миналото. Без тази прошка нямаме бъдеще. Да простим без условие, да простим без да се питаме кой пръв и кой колко...
Да, паметниците разделят, понякога двойно. Можеш да видиш изписан на паметника в НДК например името на човек осъдил или затрил близък твой роднина и същевремено името на друг роднина разстрелян по решение на съда. Как да се раздвоиш, можеш ли да зачеркнеш със спрей само едното име , а да почиташ другото. Ако смятате , че това е само хипотеза попитайте автора на постинга.
И ще припомня библейския завет. " има време да се разхвърлят камъни, има време да се събират камъни"
Сега е време да събираме камъни. Да се съберем като народ защото иначе си отиваме.Да вградим камъните в темел вместо да ги боядисваме със спрейове. София е чудесен модел на времето ако се опитаме да го разберем и осмислим. Непрекъснато откриваме зидове, сгради, църкви, терми...Не съм видял следи от спрейове. Как искаме да ни запомнят, като градители или като "мърсители" зависи само от нас.
Вълнообразно
По темата за еднополовите бракове като б...
Американски военен експерт: Целият свят ...
Ако Русия не бе ударила Украйна щяха да ...
Американски военен експерт: Целият свят ...
Ако Русия не бе ударила Украйна щяха да ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 5491