Украинският народ/наш освободител/ е поставен отново на изпитание от политиците си. Не се наемам да съдя кой крив, кой прав за случващото се на "Мейдана", но е ясно кой ще плати цената-същите тези "хохли" които заедно с поляци, фини и руснаци ляха кръв за България.
Това трябва да си спомнят колегите блогъри преди радостно да потриват ръце, че а...а...украйнците "ще го зачукат" на Путин. Последното няма как да се случи. Единствено Кабаева може да извърши това действие с руския президент, но си мисля, че малцина са тези които не биха и го позволили:)
Братята украинци единствено могат да  го начукат сами на себе си, ако продължават с това противостоене един срещу друг.
С прекалено много история са обременени Изтока и Запада в Украйна, че да се позволява емоцията да вземе връх. Когато това се е случвало, в братска Украйна са се "лели реки от кръв"...Пълноводни като Днепър:)
Кому е нужно това...На Украйна-абсурд, на Русия-няма смисъл, на Европа-няма логика.
Откровено си мисля, че и страната с жизнено важни интереси във всяка точка на света не би спечелила нищо от подобен конфликт.
Не би спечелила както не спечели никъде където действията и донесоха разрушения и "черни забрадки".
Не напразно познавайки историческата обремененост, при разпадането на СССР първото нещо на което се договориха украинци, руснаци, американци бе ликвидирането  ядрения запас на Киев. Не напразно всеки "седнал" на президентския пост в Украйна говори за неделимоста и. Много са хората по света които не знаят , че от векове Украйна не е суверенна държава. Своят суверинитет тя получава едва след разпада на на СССР. Разбира се като изключим Бресткия мирен договор след който украинците са суверенни няколко години. Не е зле да отбележим, че ние българите сме страна по този договор и с подписа си сме скрепили суверенноста на тази държава. Тази зависимост Украйна винаги е "дължала" на противостоенето на Изтока и Запада и. Земите впрочем не са владени единствено от руснаци, а и от поляци, шведи, други прибалтийци.
Няма как да има победител в подобно противоборство. Силите на противостоящите една на друга страни/като численост/ са изравнени и на избори печеливша страна е тази която успее да привлече към себе си периферията на вота. Тоест колебаещите се. Радикализиране на ситуацията  каквото се наблюдава поставя нещата на друта плоскост. Чуват се гласове на политици да се поканят на помощ руски /от едната страна/ и американски/от другата/ войски. Разбира се подобно безумие няма как да се случи, но не и това е целта. Някой търси радикализация и физически сблъсък. Излезнал от контрол такъв акт лесно може да доведе до граждански сблъсъци , а по късно да се намесят и военните. Последните също са разделени в своята ориентация което дава реални опасения да се страхуваме от граждански конфликт. "Приднестровието" е макет какво може да се случи в Украйна.  В зависимост от резултата вече е възможно и Русия да се намеси. Видяхме как се погрижи тя  за своите граждани и в Абхазия, и в Северна Осетия. Никой не бива да мисли, че ще остави на произвола на съдбата " своите" и тук.
По тези причини аз си мисля, че политиците на Украйна / или както гледам в момента в Днепропетровск лозунги- Малорусия/другото  име на Украйна//
трябва да намерят общ език. Никой не трябва да оставя и за  миг съмнение , че някоя страна е победила, а друга победена.
Има логика в предложението на Янукович , че в преговорите за асоцииране поради специфичността на украино-руските търговско-икономически отношения и още повече зарад сериозния дял на руски етнос в УкрайнаРусия също да бъде страна в преговорите. Никой не бива да си прави илюзия, че икономиката на Киев няма да се срине тотално при отсъствие от взаимообмена на Русия.  Има смисъл да бъде поканена Русия на даден етап в преговорния процес когато става въпрос за бъдещето на над 20млн етнически руснаци.
Мисля си и друго. Преди години Янукович се отказа от властта под напора на "Майдана". Той бе тогава  току що спечелил изборите президент. Сега е успешен донякъде такъв. Цифрите говорят в тази посока след пропадането при Юшченко. Вотът потвърди и мястото на сегашната опозиция.
Не мисля че Янукович ще се откаже за втори път, още повече, че аргументие за действията му са сериозно подплатени с факти и цифри.
Единствения изход според мен са преговори защото победител в тези събития не може да има.