На жена ми

          Понякога ще идвам във съня ти
          като неганен и неискат гостенин
          Не ме оставай ти отвън-
          вратите не залоствай.

          Ще влезна тихо. Кротко ще приседна
          Ще вперя поглед в мрака да те видя
          Като се наситя да те гледам,
          ще те целуна и ще си отида.

Така се прощават мъжете. Гениалните мъже! Деликатно, без камери и пози. Понякога оставят набързо написани листчета или тефтерчета с криволичеща мерена реч...и не само мерена. После идват в съня ни и не само в съня ни.  Идват отново с мерената си реч...и не само мерената.  И с безсмъртието си! Тефтерчетата им ни учат как да се живее пълноценно и достойно на този свят, та да останем завинаги в него.  Кой да ги чуе...Ние си имаме "свои" тефтерчета  

Защото ти иде отвътре да омърсиш дори и своя кумир...българщина.