По време на олимпиадата, и по точно когато стана ясно , че ще бъдем свидетели на нов печален рекорд относно представянето ни се разгоря ненужен спор ,кой е виновен за това-соца или капа, без да погледнем в таблицата за медали и не видим, че лидери там са  комунистическа и капиталистическа страна. Тоест както е казал /тормозен в детството си китайски филосов:)/ "Не е важно дали котката е сива или черна...Важно е да лови мишки"
Веднага искам да кажа, че е малка вината на спортистите ни в това представяне. Не става въпрос за липса на средства в националните ни гарнитури както се опитаха да представят нещата някои състезатели и треньори. С малко късмет някъде можехме да получим още медали , а и с по висок карат. Тоест можехме да избегнем конфуза да сме след 60 то място в класирането, но това нямаше да промени нищо в състоянието на спорта ни.
В този паразитен спор който водехме в блога, а и в паразитните изказвания на различни управленци се вижда че ние като нация нямаме никаква представа защо и кому е нужен спортът...в частност елитният спорт. Ние не можем да схванем защо още елините са се преклянали пред големите спортисти по подобен начин както и към големите творци. "Здрав дух в здраво тяло" Ако погледнем родоначалника на етиката като философско течение Сократ той е и философ, и склуптор/каменар/, и борец, и лекоатлет/бягал е/. Без да напише нито ред създава школа след себе си/Платон, Аристотел ,Ксеофонт, Аристофан.../ която школа създава ценностна система върху която се облягаме и днес. Платон впрочем освен "левичар"/ и го казвам съвсем сериозно/ е бил и принц, и борец участвал на не едно състезание. Тоест това, че е бил "помазан" , че е един от най блестящите умове на човечеството не му е пречело да се бори на тепиха и да получава овациите на публиката  во главе с диктатора. Еднакво страстно се е борел да не падне на гърба си и в пехливанлъка и в опонирането си с колегите философи. Защо му е трябвало на него принца да философства, та дори и в робство да бъде продаден зарад философията си, защо му е трябвало на него философа да се бъхта на арената след което да лекува дълго болезнени травми. Дали докторските десертации на Алекс са му липсвали или сливнишкия или драгоманския аристократизъм на Юса та вместо да си къса сухожилията или да проповяда"Идеалната държава/  не си е чатил по блоговете и "показвал средни пръсти" на другояче мислещите от него. А не е ли защо е усещал в себе си месианското, че е призван да бъде учител при това достоен за подържание. Знаел е много добре, че да има държава, да има достоен народ са необходими здрави и умни хора. Точно за това е "късал" сухожилията си по арените, и зарад това попада и в робството продаден от тиранът на Сиракуза. Защото има и по тежко робство -това на нищетата на духа.
Какво има общо ще кажете в Сократ, Платон и представянето на нашите на Олимпиадата.
Има и то пряко. Ако древните в спорт, култура са имали за подражание Сократ и Школата му, то днес нашия светоглед до голяма степен се определя от "добре облечени бизнесмени" Те са собственици на клубове, меценати на култура, управленци на държавата ни. И ако император, диктатор и прочее едно време е слизал на арената и е слагал лавров венец на артиста, спортиста, то днес спортиста, артиста слага лавроввенец/плакет/ на императора. Тай е и главния артист, спотист, художник и какво ли не още...Да  поднесе плакет за заслуги към спрота Йордан Йовчев на Борисов е нон сенс . То все едно Микеландежело да позира на Борджиите защото са му били меценати.
Наистина не е важно колко са медалите в едно състезание. Важно е какво стои зад тях. Зад медалите на нашите златни момичета стояха стотици малки момичета чиито майки вместо да им правят порт фолио за модели и манекени/разбирай до голяма степен проститутки/ водеха рожбите си в спортните зали. Зад златните медали на Лечева, Кстодинова, Маринова , Гроздева, Лебанов, Марков и десетки други, хиляди деца стискаха юмручета, напрегаха жили и казваха  НЕ на дрогата. Това е цената на медалите...
Може да кажете , че спорта не е най важното. Ще кажа добре-духовността да бъде най-важната. А къде отидоха големите ни там. Къде отидоха стотиците ни самодейни колективи. Защото нито Гяуров , Нито Кабаиванска, нито Гюзелев, нито Гена Димитрова са смятали да изкарват хляба си с пеене. Те са рожби на самодейноста. Гяуров на хора в Шуменското военно-артилерийско у-ще, Гюзелев в студентски хор/той по образование е художник/ , А настоящата "Тоска"/ Кабаиванска/ завършва Физикоматематическия ако не се лъжа. Тя също излиза от самодейността.
Именно това бе основата самодейността в Културата и масовия спорот за големите успехи на страната ни в тези поприща. Те са и основата та да се говори че ние българите имаме школи в тези насоки. Не е трудно да отворим архивите на университетите занимаваши се със спорт и култула за да видим разликата в приема на чужденци в тях тогава и липсата на такива днес. И не само в тези уневерситети. Детските ни състави в спорта културата, в отборите по природоматематически дисциплини бяха известни по цял свят. Сега станахме известни с "Калинките"си и ефтините момичета. Пред образованието ни негласно е отказана виза далеч по всеобхватна и страшна от тази в Шенген, аие тук в блога ще се "ядеме", ще показваме стил, интелегентност, можене и ще посрещаме и изпращаме с аплаузи поредния плакет, поредния нашенски "Оскар" на неуки и арогантни управленски представители. И защо ли пишейки тези редове си спомням за Ботев...за стиха му..." А вий, вий сте идиоти! "