За този постинг /в синьо/ ме подтикна фен №1 на Подуене-"Гугутката"/как се римува само.../
В студиото на "Дерби" въпросният фен №1 "изгугука", че най големия международен успех на ЦСКА бил "продажбата" на третия мач от полуфинала за КЕШ през 1967ма  между ЦСКА и и неколкократния клубен европейски шампион Интер. Самото достигане до полуфинал на КЕШ си бе успех за ЦСКА/ а и за българския футбол /отвсякъде. Истина е и че третия мач бе игран в Неапол вместо на терен в неутрална държава-определен бе Белград.
Истина е и , че предложението на италианците да се играе третия мач в Италия/поради натоварена програма в техния шампионат/ бе формално прието от ЦСКА, което до голяма степен предопредели изхода на мача. Истина е и, че с приходите от билетите /които получи нашия отбор/ на ЦСКА бе позволено да си купи модерен за времето автобус.  След това сред обществото тръгна мълвата, че ЦСКА продал мача за возило.  Тази мълва и до днес се подържа макар, че още има живи участници в събитията.  Ще почна със следното:
-Уважаеми подуенци...Спортът преди 10ти ноември се развиваше и практикуваше в клубовете, но се ръководеше от ЦК на БКП, както всичко друго между впрочем. Доколкото спорта бе и пропаганда той бе държан под око от идеологическите и организационните отдели на ЦК. Организационен секретар на партията по това време бе Борис Велчев-дядо, а идеологически Митко Григоров. "Гугутката" е далеч от "левскарщината" и на двамата" Който по това време е имал възможност   /иначе умни и добри хора/ да ги види по време на мач/гледал съм ги отблизо в доста дербита/ би се затруднил какво биха избрали-партия или "синята команда" За тяхно щастие такава дилема пред тях не стоеше...Партия и отбор бяха в синбиоза.
Да се върнем обаче в злополучния трети полуфинален мач в Неапол:
-Точно в деня , в който излезна решението се връщахме с бащами от някъде. Някъде около "Семинарията" срещнахме Добри Джуров и баща ми без да спазва субординацията "влезна на министъра си с бутонките"-Защо го направихте?/ Уточнявам, баща ми беше левскар, и беше тренирал като ученик в Левски гимнастика и лека атлетика. По късно като офицер бе по едно време формален шеф на футболистите/водеха се на заплата към бригадата му докато ЦСКА не стана поделение/
-От ЦК се разпоредиха, а знаеш, че не съм в състояние да реагирам.
След това се отдръпнаха малко в страни и поговориха. Тогава нищо не разбрах.
По късно обаче нещата ми бяха обяснени.
Третия мач бил определен за Белград като неутрален терен и общо взето равно отдалечен и от двата клуба. Със Югославия отношенията меко казано бяха доста деликатни по това време и една мощна подкрепа от сърбите за ЦСКА каквато обезателно щеше да има на стадиона не влизаше в политиката на нашите идеолози/споменах имената на главните/  Нямаше и разумен аргумент с който да се откаже посещението на хиляди желаещи да гледат българи този мач. На практика имахме безвизов режим тогава от страна на сърбите и леко ограничен от наша страна.  Беше докладвано от службите ,/принципал на Левски беше вече МВР/ че са възможни провокации на мача с български зрители, а и че вероятността десетки колективно да не се върнат е голяма. След заседание на секретариата на ЦК  с участието на ръководители от службите се стига до решението да се подскаже на италианците да дадът предложение за трети мач в Италия.
Ще попитате къде е бил по това време  Джуров? Ще ви отговоря. Министър беше, но очакващ всеки момент да го изхвърлят от работа защото две години по рано "Горуня" и ген Анев правят опит за преврат срещу Живков и компания, катоосновен играч в този преврат е трябвало да бъде Горнобанската танкова бригада-призвана да отбранява София. При това положение няма военен министър който би оцелял и това за онези времена не е метафора. Живков обаче запази Джуров, но години наред последният беше никой в партията, а от там и във властта. Впрочем за разлика от основните фенове на Левски-Драгойчева, Велчев, Григоров,генералите Солаков, Стоянов-Джуров става чл на Политбюро след 80та година.
Това накратко е истината за "продадения" мач. Бе продаден, но не от  ЦСКА, а в кабинетите на ЦК. Не бих се наел да твърдя дали е имало в това решение клубна пристрастност или е било плод на традиционната идеологическа параноя, но още един път искам да напомня, че тогава митинг на село не можеше да се направи без съответното партийно одобрение, та международна среща на такъв висок форум да се остави в ръцето на който и да е клуб нямаше как да стане.  
Накрая за заглавието. 
Няма пряка връзка с темата, но го прочетох и много ми хареса:))))