Всеки е чувал този виц, който като повечето добри вицове е взет от народопсихологията ни. Това , че Пешо няма сестра са подробности. Важното е, че не може току така да става лауреат. Не може току така да ми образува нерви и да се перчи с титли каквито аз нямам. Ака преди години зависта бе тайна, потисната  или споделена в тесен кръг сега тя е манифестирана на висок глас и колкото се може пред повече публика. Ако си бил генерален директор, професор, генерал например то е защото си бил връзкар, комунист, номенклатурчик и най вероятно доносник...минимум това. Ама това, че си обиколил като обикновен инженер или икономист националните обекти, пускал си заводи, чел си лекции , правил си дисертации и публикации, тона че си обиколил гарнизоните и летищата, че минимум имаш две академии за завистника, за лузъра няма значение. Комунист си, номенклатурчик и доносник си...Това  с комуниста добре, номенклатурчика пак добре,кой ще бъде номенклатура, ако не директора, професора, генерала-в цял свят е така. Доносника обаче откъде взе? То  доносници се оказаха май най много от средите където най много врещяха, най много скачаха по площадите./ и преди 10 ти и след 10 ти/
Спомням си мои познати търкали безрезултатно за кариерата си задници в катедрите по марксизъм  или идеологическите редакции как посиняха за отрицателно време след 10 ти. От прозорците им се спускаха сини знамена, "времето стана тяхно"...гледаха победоносно и с презрение не изоставилите грешната вяра. Спомням си обаче по време на онзи смешен псевдопуч в Москва как изтрезняха на секундата. Прибраха набързо знамената, "върнаха времето" и гледаха с една подкупваща усмивка сякаш казваха...ама ние наужким, само за купона. Започнаха да се записват отново в ППОтата, но времето ги пожали да изживеят резила си както им се полагаше. Повечето от тях направиха кариера и пари с бояджилъка си. Фактори са в Атлантическия клуб, Отворено общество, директори са на пропагандни структури. Те добре...разбирам и отрицанието им, и антикомунизма им-продадоха ги добре. Не мога да разбера другите, следовниците им...за какво викат подире им като сутрин броят стотинки за кафе и цигари. Защо тази енергия, тази настървеност която демонстрират по блоговете не я употребат а личен просперитет, за просперитета на децата си. Какво като напсуват Пешо,какво като окалят несъществуващата му сестра или престарелите му родители. Пешо ще ке натъжи малко, но бизнеса му няма да пострада, сестра му няма да "забременее", достойния живот на родителите му няма да променят. В края на краищата губещите в повечето случаи са завистниците. те използвата енергията си преди всичко да пречат, и за собствена реализация не им остава време.