https://bultimes.com/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D1%88%D0%B5%D0%B4%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82/?fbclid=IwAR2oCyDEeVoRs2JXWU6kDwYJQhuNoLYOnsdnvyhpdbvFZ7DFU2h0_tkIFj8

На 17 юни 1929 г. в „Литературная газета“ се появява първата рецензия за романа на Илф и Петров „Дванайсетте стола“. Рецензията е положителна; в началото критиката не го забелязва и смята, че той няма нищо общо със сериозната литература. Едва когато за една година той придобива огромна популярност сред читателите, излиза положителна статия.
Има и други шедьоври, които критиката не забелязва и ги посреща на нож.

„Лолита“ на Владимир Набоков

Историята за отношенията между възрастен мъж и непълнолетна девойка отказват да публикуват и най-прогресивните издателства. Редакторите се хващат за главата и смятат, че това е откровена порнография. Когато романът в крайна сметка бил издаден, в западната преса се разразява скандал. Вестникът The New York Times заклеймява произведението и го нарича с обидни епитети. В някои страни романът е забранен за продажба. Но както е известно, всеки скандал само подклажда интереса на публиката. Романът се изкупува като топъл хляб и читателите нехаят за мнението на критиците.

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин

Суперпопулярната трилогия издателите също не искали да печатат. Произведението им се струвало фантасмагория. Когато излиза книгата, я емват критиците. Произведението на Толкин е наречено безсмислено самолюбуване, което символизира залеза на литературата. Пишат, че историята за разните там хобити и елфи е някаква скучна безсмислица. Няма критик, който да не е направил романа на пух и прах. Но читателите имали друго мнение и в крайна сметка тази „безсмислица за хобити и елфи“ се превръща в една от най-популярните книги на ХХ век.

„Моби Дик, или Белият кит“ на Херман Мелвил

Пътят на това христоматийно произведение до читателя е дълъг и трънлив. В началото романът е пуснат в ограничен тираж. Но читателите не бързали да го купуват. Те харесвали други произведения на Толкин. След като се появяват разгромяващи рецензии, книжарите забутват романа на най-високите рафтове. Не се знае по каква причина, сто години след смъртта на писателя, си спомнят за романа и го оценяват поновому. Той става един от най-популярните и най-четените в света.

„Шум и гняв“ на Уилям Фокнър

Днес това произведение е литературен шедьовър. Но когато излиза, не мислят така нито критиците, нито читателите. Критиците твърдели, че това е някаква мрачна графомания, която не може да се чете. Писателят не се тревожел от тези критики. Той бил уверен, че е създал шедьовър. Дори когато го предавал на издателя за печатане, посочил, че това е гениален роман, какъвто още никой не е написал. Те му се надсмели. Както се оказва, напразно.
През 1931 г. Фолкнър издава романа „Светилището“, написан основно, за да подобри финансовото си положение. Неведнъж твърдял, че е създал произведение за невзискателната публика. Романът имал зашеметяващ успех. На вълната на този успех, изведнъж си спомнят за романа „Шум и гняв“. Прочели го отново и разбрали, че авторът бил прав – той действително е шедьовър.

„Параграф-22“, Джоузеф Хелър

Критиците не възлюбили този роман, наричали го бездарна безвкусица, пошлост, бълнувания на луд. Авторът обвинявали, че не може да пише и че имал влечение към порнографията. Но минава много време и пак по някакъв странен начин романът е оценен по друг начин. Днес „Параграф-22“ заема почетното седмо място сред стоте най-добри романа.

Издателство PACПEP