На Бим


Иса въобще не даде вид, че го позна. Безстрастно прочете присъдата, гледайки с безразличие потрошения от побоища Володя , довлечен в шатрата на импровизирания от чеченците съд. Топлите някога очи на чеченеца сега гледаха встрани от руснака. Бяха студени като ветровете край Мурманск, където двамата получиха назначение след военно-въздушното училище. Иса почти с пристигането стана командир на ято. Изборът не предизвика коментар, тъй като завърши като отличник на випуска. Самата структура на тялото му сякаш бе създадена да лети. Малко под средеден ръст,сух, жилав и нечовешки издръжлив. Повечето пилоти след полет или симулация на такъв в барокамерата излизаха изтощени, губеха тегло и тялото им жадуваше за почивка. За Иса това не важеше. Дори след тежко и сложно дежурство той бе в състояние да се весели,да танцува лезгника* и да завърши празненството с любовна афера. Точно такава афера ги събра. Володя вечеряше в ресторант когато Иса заедно с друг техен колега и две дами се настаниха в същото заведение. Малко след тях нахлуха няколко пияни младежи и се нахвърлиха върху компанията на кавказеца.Докато той се мъчеше да овладее скандала, зад гърба му се промъкна млад мъж с остригана глава и „перо”* в ръката. Вероятно това щеше да бъде последното веселие за Иса, ако ръката на Володя не хвана острието на ножа. Нападателят почти му отряза пръстите и избяга. По късно се разбра, че бил зек* чиято бивша приятелка същата вечер украсяваше масата на чеченеца. Докато чакаха линейка и спираха кръвта с подръчни средства, Иса се наведе над раната и допря устни до нея.
-Какви ги вършиш-Володя дръпна ръката си погнусен.
-Ти ми спаси живота и вече сме кръвни братя.
-Селският пръч ти е брат!... Ако си държеше дюкяна закопчан, ръката ми сега щеше да си бъде цяла.
-Това повече няма да се случи. Кълна се в...-Санитарите затръшнаха вратите на линейката и Володя не чу клетвите на кавказеца.

През следващия месец направиха няколко операции на ръката му. Рязаха, шиха сухожилия и нерви, а чеченецът само дето не спеше пред вратата на стаята и непрекъснато го братосваше. Близостта , която кавказецът натрапваше започна да дразни Володя. Харесваше го като колега, възхищаваше се на летателните му умения, но двамата бяха много различни. Единият израснал във високопланински аул в семейство на горски работник, другия на „Фонтанка”* в професорско семейство. Единият вдигайки се в небето се запознаваше със света, другият правейки същото, бягаше от него. Кавказецът видеше ли фуста се чувстваше задължен да ухажва и оставяше след себе си куп разбити сърца. Руснака в това отношение беше пълната му противоположност. По- добрата половина на човечеството го бе разглезила още като много млад и сега връзките му с нея се ограничаваха в рамките на здравословния минимум и бяха винаги дискретни. Той усещаше, че с начина на живот,със светоусещането си, без да го е търсил влизаше в персонажа на „Печорин”. Подобно на Лермонтовия герой се чувстваше изхабен и вече изпитваше скука дори в небето. Понякога съжаляваше ,че авганистанската авантюра беше приключила, и че не можа да вземе участие в нея. Сега лежеше с накълцана ръка заради тъпия чеченец и не се знаеше дали ще може да хване с нея отново щурвала.
-Брат ми, хайде да се разходим в парка-Иса се усмихваше подпрял се в рамката на вратата.
-От седмици ме братосваш чернилке. Да не би преди тридесетина години майка ти да се е разходила до Питер и нещо да ти е казала, което не знам...
Подобно заяждане между руснаци минава в рамките на нормалното, но за севернокавказец е кръвна обида. Володя много добре знаеше това, но чуствайки се тъпо ,търсеше на някого да си го изкара. Лицето на чеченеца стана сивопепеляво, ръцете му изпръщяха свити в юмруци, а в смеещите се до секунди очи раненият видя ада. Тази метаморфоза трая миг, но това бе най- дългият миг в живота на руснака и за пръв път в него изпита чувство на страх.
-Можеше просто да ми кажеш да не идвам тук, братле-тъжно се усмихна Иса- От обезболяващите ти е омекнал мозъка, но решиш ли отново да оргиналничиш по този начин, един от нас след това няма да бъде между живите...
Повече чеченеца не се появи. Володя не го завари и в поделението ,където се върна след няколко месечна рехабилитация. Извинението, което беше репетирал през всичките тези месеци ,остана неизказано.Разбра, че след самообявената независимост на Чечня, Иса се демобилизирал и сега бил на важна позиция в щаба на Дудаев.* После започна войната и Володя подаде рапорт с молба да бъде преместен в Кавказ. Името му стана пословично в района на фронта. „Солдатите” го произнасяха с радост и възхищение, а чеченците с ужас и омраза. Единият щаб го предложи за Герой на Русия, другият обяви награда за главата му. Звездата получи преди десетина дена, а днес момчетата които го „хванаха в радара”сигурно празнуваха с пълни джобове. Не съжаляваше за нищо, не изпитваше никаква омраза към бунтовниците, макар че преди съда няколко пъти бе пребиван до пълна загуба на съзнание. Ненавиждаха го и имаше за какво. Ядосваше се единствено на себе си , че в безизходното положение, в което се оказа и знаейки, че е над територия ,напълно контролирана от сепаратистите, инстинктивно посегна към катапулта. Жегна го също така безразличието ,което Иса прояви към него. Не, че очакваше снизхождение, това бе невъзможно, но можеше по някакъв начин да засвидетелства съпричасност. Можеше дори да се оттегли от състава на съда поради конфликт на интереси и всеки би го разбрал. От друга страна бившият колега облекчи участта му: „Летеца го искам в съзнание и на крака утре за екзекуцията”- беше се разпоредил на чеченски, но Володя за тези две години на фронта беше започнал да разбира езика. Това значеше, че повече бой няма да има. За вечеря му поднесоха агнешки шашлик,сиропиран сладкиш и фреш от местни плодове.
-Май гледате повечко американски филми-подхвърли той на муджихидина, който му поднесе храната, но онзи презрително обърна гръб. След като се нахрани Володя запали една от няколкото поднесени му с вечерята папироси и се подготви за „дълга нощ” . Никога не беше употребявал наркотични вещества и не усети примеса на опиум в тютюна. „Дългата нощ” не се състоя. Заспа. Събуди го леко разтърсване по рамото. Видя над себе си Иса.
-Ставай, ще проспиш собствената си екзекуция.
-Кое време е?
-Обяд. Спиш повече от дванадесет часа.
-По задължение ли ще присъстваш?
-Пожелах сам и присъствам не е точната дума. Жълтицата* се полага на мен..
-Перверзно копеле...
-Защо да съм перверзен? Аз те осъдих и тъй като някога летяхме крило до крило, не виждам никакъв морал да те оставя в ръцете на войниците. Нали преди доста години френски колега* беше написал нещо от рода, че отговаряш за лисиците ,които си опитомил.
-Ти на „дръвника” опитомяване ли му казваш?
-Може и така да се нарече. Ще те изпратя в друг живот.
-Вярваш ли в това?
-Вярвам. Да вървим...
Навън беше свежо и слънчево, както през повечето пролетни дни в този район. Иса го поведе през многовековен дъбак. Вървеше бързо, напрегнато, стиснал юмруци и устни, сякаш на него предстоеше смърт. Стигнаха до брега на буен планински поток.
-Обичам това място. Оттук надолу по течението е прекия път за училището, което посещавах в горните класове. Три години всеки ден по два пъти в двете посоки изминавах четрите километра. Идва ми и сега да хукна след водата, но няма как... Там са разквартирувани ваши момчета. Вземи...- Иса му подаде плик
-Какво е това?
-Присъдата ти. Не виждам смисъл да я четеш, още повече, че е на чеченски.
Володя машинално прибра плика в джоба на гащеризона си.
-Къде да застана?
-Много мислих и реших да го направим с граната.
-Казах ти ,че си перверзен...
- Не е така. Ако те разстрелям, колкото и дълбок гроб да направя, чакалите ще те извадят. Планът е следният: Заставаме двамата на брега, аз активирам бомбата, подавам ти я, след което скачаш с нея в реката. Зарядът е толкова мощен, че ще те изпари.
-А ако не скоча?
-Горим и двамата, глупаво ще е да го направиш...
-Няма, но искам да говорим за нещо...
-За какво?
-За онези гадости, дето ти наговорих в болницата. Колкото и кинаджийски да ти изглежда в този момент, прости ми ако можеш...
-И на теб може да ти прозвучи кинаджийски, но от години чакам тези думи- Иса го прегърна просълзен и свали гранатата от колана си-Това е седмица т.с. взривява се на седмата секунда. Сега я активирам и ти я подавам. Останалото го знаеш. Едно, две,три...-Володя посегна към гранатата,но усети в този момент силен тласък и политна в дерето. Отгоре се чу оглушителен взрив, а върху му се посипаха натрошена скална маса и пръст. Вековната гора пламна. Володя нямаше никакво време да разсъждава върху станалото, защото само след минути чеченците щяха да го обкръжат. Хукна надолу по течението и се спря чак при селцето, за което му говореше Иса преди малко и където руски части бяха заели позиции. Чак тогава осъзна саможертвата на чеченеца. Макар, че след ареста му бяха взели всичко, Володя инстинктивно започна да търси цигари по джобовете си. Извади плика, който му беше дал Иса. Вътре намери писмо и... саморъчно свита цигара.

Братле,
Извини ме, че не ти дадох последна дума преди присъдата, но от цигара няма да те лиша. Пуши ти се, нали? И така Владимир Дмитриевич осъждам те да живееш честно и смислено. Като помислиш малко ще видиш,че това никак не е лека присъда. В постъпката ми няма емоция и сантимент, а преди всичко здрав разум. Справедливо или не, бъдеще имаш само ти. Пред мен има две възможности, да загина или до края на живота си да гледам небето през решетки. Реших да дам шанс на теб, братле. Достоен мъж си, скъп си ми, но видя ли те в небето на бойна машина, духът ми вечно ще те преследва . Не изгарям днес,за да те свалят утре отново . Рожденният брат човек получава даром, докато кръвния е съзнателен избор. Щеш ли ме, или не... брат си ми. Разчитам на теб да живееш и моя живот ,да видиш това ,което аз не успях... Братле, утре е най- големия ви църковен празник , а аз навършвам 33. Не правя никаква аналогия, просто съобщавам факт. Ако не ти е трудно кажи нещо на вашия Бог и за мен, че то моят навярно отдавна се е отвърнал от персоната ми.
Сбогом. Пази се.

Володя влезе в помещението на дежурния по поделение. Вътре дежурният офицер и началник- караула играеха шах.
-Капитан...
-Орлов господин полковник и Герой на Руската федерация
-Каква артилерия е дислоцирана тук
-Две батареи.
-Нареждам салют!3З залпа, от всички оръдия!
-Разрешете да попитам за повода, г-ин полковник?
-Великден е. Ще ти дам заповедта и в писмен вид.- Володя излезе
-Бедния, този плен го е измъчил. Какво ще правиш? Отива под съд за такива разходи...-попита началник караула.
-Все ще измислим нещо...
Зарята освети аула като ден. В набързо скования за солдатите параклис,в параден кител, Володя беше коленичил пред олтара. В подноса сред даренията блестеше златна звезда –Герой на Русия.

*
Лезгинка – динамичен,кавказки танц.
Перо- вид самоделен нож
Зек- затворник
Аул-малко високопланинско селце
Фонтанка-един от многото канали пресичащи старата част на Петербург
Дудаев- съветски генерал от ВВС с чеченски произход. През деветдесетте години е в основата на обявявянето независимостта за Чечня и става първия чеченски президент.Загива през първата война в Чечня. Смята се,че руските спец служби го взривяват с ракета .
Френски колега-Екзюпери-писател и летец. Загива в бой с германците през Първата световна война. В случая Иса цитира по смисъл израз от „Малкия принц”
Жълтицата-в средните векове е било обичайно благородниците при екзекуция да дават златна пара на палача си.