Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2010 20:24 - Наемът
Автор: vencivaleri1951 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1227 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 31.10.2010 10:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                       Наемът   Не можех да повярвам , че това се бе случило. Не можех да повярвям, че лежащата до мен и оборена от съня жена е на по малко години от дъщеря ми. Не , че не бях се заглеждал по нея когато идваше да ми плати наема , срещайки я по стълбите или на двора, но всички тези ”огледи” и последвалите  фантазии бяха по скоро за собствено самочувствие или както обичаше да се шегува баща ми в подобни случаи -жалба за младост. Нищо не предвещаваше подобна ситуация в Коледната вечер. Росица ме предупреди, че след малко ще слезне да ми даде предварително парите за следващия месец, тъй като вероятно щяла да пътува. Поканих я и да сподели трапезата ни. Тя прие, но вярна на стила си ,дойде след няколко часа. Родителите ми си бяха вече легнали, а дъщеря ми със зетят и внуците  тъкмо си тръгваха, когато Роси почука на входната врата. Двете побъбриха малко на прага и после моите си отидоха. -Остана ли от Коледния огън?-пошегува се гостенката ,сядайки на масата. Никакъв Коледен огън не беше останал естествено. Предстоеше ми самотна коледна нощ с топка  в гърлото и бутилка в ръката. Беше ми толкова тъпо, че съвсем не по християнски на този свят ден си мислех кога ли  Роси ще ме остави сам. Впрочем никога и не беше  оставала повече от необходимите няколко минути  за уточняване на сметките по жилището, което наемаше от мен. Този път обаче тя ,като че ли бе решила да остане за по- дълго. С апетит си хапна от Коледната пуйка , прокарвайки я с малко „Мерло”. След като се нахрани ме помоли да и налея чаша Бейлиз ,от който винаги имах заради дъщеря си и след като и сипах , с чаша в ръка се премести от масата на дивана ,заглеждайки се в програмата. Тогава почувствах самотата и. Налях си алкохол и аз. -Излъга ме-каза го като констатация, но зад равния и глас прозираше много мъка -Кой, аз ли-сепнах се от казаното - Откъде пък това го взе-учуди се тя-Та ти и не можеш да лъжеш-засмя се.- На лицето ти е изписано, че искаш по- скоро да се махна. Няма да го направя обаче, не искам да съм сама, не е добре и ти да си сам на Коледа. -Кой те излъга -не исках да споря с нея, пък и беше права. Вече и аз не исках да съм сам. -Иван -Бай Иван Зографски ли? -Да... -С какво пък точно той те е излъгал? Порше ли не ти е купил за Коледа -скоро и беше купил дял от някаква агенция, която провеждаше престижен конкурс за красота от вдовицата на някакъв застрелян шоумен. В нея Роси стана основен съдружник заедно със съпругата на Илия Павлов- Дарина . Бюджетът беше доста щедър и тъй като бях поканен на презентацията на новите собственички , видях как повечето звезди от развлекателния бизнес се подреждаха чинно на опашка да поднесат почитанията си на квартирантката ми. -Порше би ми купил без проблем, но ми обеща, че ще прекара Новотодишните празници  с мен, а си отиде при германката и германчетата. Каза го със злоба -Естествено е да отиде да види семейството си -Естествено...като е естествено да бърка в нейните гащи, защо бърка в моите?-Онемях -Какви ги говориш, та той е над деведесетте... -Е знаем се от млади...Бръкна за пръв път на 87, а аз бях на 17. Седемдесет години разлика. -Просто не мога да повярвам. Как го срещна -Срещнаха ме. Бръмчах тогава с висаджиите и когато Иван дойде в Кюстендил/от там е коренът му/ с намерение някакви инвестиции да прави, ме доставиха  заедно с тортата.  Торта не яде Иван, но от мен опита. Опита и му хареса.Беше ми гадно, но кинтите които ми дадоха си заслужаваха. -Мислех, че сте рода -Такава е легендата. Милионерите не ползуват проститутки, жените около тях са обикновено племеници или далечни внучки,както в моя случай -А баща ти, сестра ти... -Какво те...нали са също на вреригата -Ужас -Какъв ужас? Да не би да ми се редят различни мутрета е по добра переспектива. Какъв шанс имам. Знаеш ли за моята участ колко дами си мечтаят. Мразят ме, завиждат ми, при това госпожи и госпожици от ВИП пространството. Знаеш ли колко политици, редактори, бизнесмени са целували тази ръка само и само да ги погледна благосклонно и да им уредя среща или ги протежирам пред Иван. Знаеш ли колко първи люде от зори чакат пред кабинета му в Японския? А той обикновено става към обяд. -Защо точно на Коледа ги говориш тези работи, и точно пред мен -А кога ако не сега в тази свята нощ не си го кажа. Пред кого да го споделя. Пред тези които искат в капка вода от завист да ме удавят, пред моите които се хранят от задника ми. След това, какво  да направя, къде да отида. В страни от Иван ме чака тротоара и хероина. При него е същото, но S класа. Вози ме Бентли, спя в най добрите хотели в света, смъркам Кока... -А после? -Кога после...после няма. Когато си отиде Иван, отивам си и аз... -Не те ли плаши тази метафора. -Не е метафора. Не знаеш колко гаден може да бъде живота. Просто си отивам. Не ми пука. За това не живея в „Японския”, а наемам ателието. Не искам да дам един ден възможност на германката да изхвърли мен и багажа ми от хотела. Не знаех какво да кажа. Престорих се че гладам програмата, но всъщност мислех за седящата до мен нашенска Лолита. -Хей, хазяин, не му мисли –изведнаж се развесели тя-Кажи какво искаш да ти подаря за Коледа -Ами ако имаш някоя леля, по възрастна с двадесетина и повече години или подобна  братовчедка.. които да приличат на теб можеш да ме запознаеш-реших да разведря атмосверата -Хазяин защо ти е лелята когато...и...и разбрах защо на Росица  и купуваха агенции, защо я возеше Бентли...   Роси се събуди и като видя, че съм вече буден се усмихна. Понечих да и обясня...но тя сложи ръка на устните ми и каза: -Ако сега ми кажеш, че съжаляваш и пак заговориш за братовчедка или леля ще те намразя -Няма -Тове е добре. –Целуна ме и стана от леглото-Ще бягам, че не искам майка ти да ме свари тук .Заключи след мен-Излезе от стаята -След малко станах и тръгнах към входната врата. На масичката пред дивана видях  няколко банкноти. Наемът...


Тагове:   наемът,


Гласувай:
7


Вълнообразно


1. dolsineq - Спомням си за едно Роси, което ка...
28.10.2010 22:00
Спомням си за едно Роси, което казваше: "Дори и паднала, пак съм права!"..., да не би да е същото, Венци? И нещо в страни от разказа. Имаш си и снимчица. Значи не си анонимен вече. :)
цитирай
2. vencivaleri1951 - Това е разказ Дуцо,
28.10.2010 22:28
може и фантазия да е.... Аз съм открит човек, но съм малко скаран с компютъра. Нали ние комунетата все си имаме секретарки и сами сме гола вода. ..Поиграх си малко, снимах се с камерата и ти се представям:)
цитирай
3. анонимен - За неграмотността
01.11.2010 22:19
Странно нещо е компютърната неграмотност - да си имаш собствен блог и да си компютърно неграмотен е най-новата мода сред "комунягите"....
цитирай
4. vencivaleri1951 - Не знам дали знаете господине, но Демостен е заеквал и е борил това с говорене.
02.11.2010 00:19
анонимен написа:
Странно нещо е компютърната неграмотност - да си имаш собствен блог и да си компютърно неграмотен е най-новата мода сред "комунягите"....


Аз не съм ви а ви с информационните технологии и единствения начин да се запозная поне малко с тях е да ги приближа. Преди години съм имал повече семейни, служебни, а и други ангажименти, та не ми е оставало време което сега имам в повече. Ето за това реших да си направя блог. Убивам време, разменям мисли, а и се забавлянам понякога, както в момента с Вашия коментар. Какво Ви е странно, че един близо 60 годишен мъж който повече от25 години е имал секретарка и , че му липсва практика с компютъра. Едва ли...Ние просто търсите начин да уязвите някого, да покажете някакво превъзходство...В случая няма как това да Ви се получи най малкото защото сте анонимен. Тоест заяждате се криейки се зад същата анонимност или казано по директно-липсва Ви самочувствие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vencivaleri1951
Категория: Политика
Прочетен: 5064612
Постинги: 1353
Коментари: 19564
Гласове: 5478
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031